Националната галерия отбелязва 100 години от рождението на Владимир Гоев (1925-2013)

Националната галерия отбелязва 100 години от рождението на Владимир Гоев (1925-2013) – изявен представител на поколението български живописци, утвърдили се през втората половина на ХХ век, съобщават от галерията. По думите им името му е тясно свързано също така и с историята на Националната художествена галерия (НХГ). Запомнен е като един от успешните й директори с безспорни заслуги за утвърждаването на институцията и развитието на нейните колекции. 
„Ученик на големия Дечко Узунов, Гоев поема от неговите широта на мазката и търсене на богата, сложна фактура на живописта. За кратко в ранните му платна ще видим тясно придържане към реалистичното виждане, но и опит за измъкване по линия на по-модерно, синтетично разбиране за пластичната форма“, разказват от НХГ.
Определят пейзажиста Владимир Гоев от 70-те и 80-те години на миналия век като художник на тихото съзерцание. Изтъкват тишината в платната му като главен персонаж, внушен със сдържана монохромност, но и с дълбочина на изказа. 
В изложбата участват творби от Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и от наследниците на художника. 
Куратори са Анелия Николаева и Иван Милев.
Владимир Гоев е роден на 28 март 1925 година в Бургас, в семейство на преселници от село Мокрени, Костурско. От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор Петко Задгорски. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване. През 1952 година Гоев завършва живопис в ВИИИ „Николай Паврович“, в класа на проф. Илия Петров. Междувременно учи и при проф. Дечко Узунов. По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание – сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.  От 1953 година Гоев е член на СБХ, повече от 20 години е член на управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби, самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година. По повод 80-годишнината си организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“. В периода 1975-1985 г. е директор на НХГ. Журира на различни художествени конкурси. Впоследствие минава на свободна практика. През 1984 г. е удостоен с наградата за живопис на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“. Твори в различни жанрове на живописта – пейзаж, морски пейзаж, портрет, натюрморт. Рисува портрети на Васил Левски (1966), Ленин (1967), Георги Димитров (1969), Иван Башев (1972), Николай Райнов, Никола Вапцаров. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.[3][4] Умира на 31 май 2013 г. в София.  Съпругата на Владимир Гоев е художничката Елза Гоева (р. 1928), тяхна дъщеря е художничката Татяна (Нуша) Гоева.
/ДД