Националната изложба на българския исторически комикс гостува в Шумен

Творби от Националната изложба на българския исторически комикс бяха подредени днес в галерия "Университетска" в Корпус две на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Експозицията бе открита от директора на галерията доц. д-р Светозар Чилингиров, който и е преподавател във висшето учебно заведение, от Григор Петров – колекционер и изследовател на българския комикс, както и от асистент Веселин Чакъров - преподавател в Департамента във Варна към Шуменския университет, чиито творби са включени в изложбата. 
„За мен е чест да ви приветствам в галерията, която отваря врати след лятната пауза, за да ни потопи в света на красотата, идеите и въображението. Новият творчески сезон за всички колеги и свързаните с живота на галерия „Университетска“ е едно нова начало и вдъхновение. За нас това е едно обещание за нови и интересни изложби като днешната, обещание за нови срещи, творчески вдъхновения. Убеден съм, че през настоящата учебна година галерията ще продължи да бъде притегателен център за идеи, да отстоява и утвърждава своето място на средище на университета и града“, каза доц. Чилингиров. 
По думите му изложбата за историята на българския комикс е изключително интересна и потвърждение на думите му за изявите, които тепърва предстоят в галерията. „Аз бих я определил като изложба-ретроспекция на развитието на комикса в България. Всичко най-интересно е представено в експозицията“, каза още Чилингиров. 
Колекционерът Григор Петров отбеляза, че комиксът в България има три периода. „Първият е преди Втората световна война, може да се каже, че това е първият златен век на българския комикс. В края на 40-те години на миналия век в България излизат пет или шест изцяло комиксови издания в огромни тиражи. Всичко това е привнесено от Сърбия. Там подобни издания има по-рано, от 30-те години и нещата се случват под влияние на руснаци емигранти, които са основните художници на сръбските комикси, които по-късно ги има и в българските издания. След като тези издания постепенно се налагат на пазара у нас, започва да се търсят български художници. Първите български сериозни опити за комикси са още от 40-те години, като говорим за комикс, не просто за някакви картинки. Комикси от този период могат да се видят и в изложбата – „Изворът на белоногата“, „Цар Симеон“ и т.н. Това са първите примери за класически комикси у нас. Оказа се, че изключително много сериозни художници, които след това стават и академици, са рисували комикси през този период“, уточни Петров. 
В процеса на подготовка на експозицията, когато стигнахме до периода на управление на Българската комунистическа партия (БКП), за който всички първо се сещаме за „Дъга“ и си мислят, че преди това списание няма толкова много неща, които да са излизали, се оказа, че не е вярно. „Още след 1944 г. се създават към БКП партийни органи като „Септемврийче“, „Славейче“, „Дружинка“ - за отделните възрастови групи. В тези вестници и списания има много комикси, за които са рисували изключително известни наши художници. Постоянно излизаха нови неща, за които не знаехме. В търсенето и подборката на комикси за изложбата освен мен участваха д-р Александър Въчков и Петър Станимиров. Те двамата са общо взето основните куратори и организатори на тази изложба“, каза още Григор Петров. 
Той отбеляза, че последният период на българския комикс е след 1990 г. Тогава повечето автори, за съжаление, са участвали много спорадично. „Комиксът е скъпо изкуство. С тиражите, които се издават в България, няма как да е рентабилно издаването им. На няколко пъти се рестартира „Дъга“, в момента има трета реинкарнация. 90-те години стават известни като годините на единичните броеве. Има около десет издания, които имат един брой, сподели Петров.
Според него обаче историческият комикс има „добра почва“ у нас. „През 2007 г. вестник „Стандарт", чрез едно издателство, направиха две поредици, които бяха по 10 броя за българските ханове и за българските владетели.  След това стигаме до най-ново време, когато от Историческия парк направиха една голяма поредица за български ханове“, припомни той. 
Експозицията е събрана от колегите от секция „Комикс“ към Съюза на българските художници и сдружение „Проектът Дъга“. Някой от нещата бяха в много окаяно състояние, защото много време е минало от създаването им. Голяма част от авторите са и покойници. Това каза пред репортер на БТА Веселин Чакъров за изложбата, в която са включени негови творби. 
„Преди време участвах в един проект, наречен „Царете на България“. Заедно с вестник „Стандарт“ излизаха едни малки книжки. За тях нарисувах Аспарух, цар Симеон, Чавдар войвода и други. Освен царете бяха представени и българските войводи. След това голяма част от комиксите, които рисувах, бяха за Фондация „Въздигане“. Това бяха едни малки книжки, разпространени във вид на благотворителна кампания. Всеки един третокласник получи такъв комикс няколко години подред. Комиксът, който беше най-разпространен, беше посветен на завета на хан Кубрат, като идеята беше, че заедно можем да бъдем по-силни. Това би трябвало всяко едно дете да го разбере още в ученическата си възраст“, каза още Чакъров. 
„Изложбата е интересна, любопитна. Има във Франция критик, който още през 60-те години на миналия век класифицира комикса като деветото изкуство след киното. Той е глобален, световен феномен. В този смисъл да има такава изложба, да се представя исторически комикса у нас е с особено значение. Тази експозиция е една ретроспекция на комикса в България и развитието му. По години са представени творби на български автори, изключително интересно и вълнуващо е да си видят. Аз съм сигурен, че плеяда български художници са започнали творческия си път именно с комиксите на списание „Дъга“, както и аз. Това ми беше първият учител по рисуване“, каза пред репортер на БТА доц. Светозар Чилингиров. 
В отговор на въпрос, сравнявайки комиксите в САЩ и България, той каза още:  „Факт е, че в САЩ супергероите са новите символи на съвременния свят. И ако се замислим за Батман и Супермен, които се появяват през 1938 -1939 година, това е може би отклик на времето тогава. То малко напомня и на сегашното. Хората имат нужда от супергерои. Светът тогава е пред война. Така, че възникването на такива герои е съвсем естествено. Хората имат нужда от покровители. От друга страна българите винаги са се гордели и се гордеят със своята история. Естествено е тя да бъде представена и чрез комикси. Това е чудесно, това е начин много деца и млади хора да се запознават с историята. Комиксът е изключително заразителен. Така, че това е чудесно и много добър подход. Виждаме такива исторически комикси от 1940 -1945 година. Още тогава хората са усетели това“.  
Много се надявам и на студентите от специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Шуменския университет изложбата да повлияе при следването и професионалното израстване. Комиксът не е лесен за рисуване. Това изисква от един художник много умения на рисувач. В това отношение е добре нашите студенти да следят развитието на комикса и процесите, които се случват там, защото съм убеден, че това ще ги обогати и ще ги направи по-добри художници. Аз имам наблюдения върху деца, които обичат комикси и оттам са се учили да рисуват. Те са прекрасни рисувачи, те са готови художници, допълни Чилингиров в отговор на друг въпрос на репортер на БТА.