Нaционалната художествена академия удостоява Алцек Мишев с почетното звание „Доктор хонорис кауза“

Художникът Алцек Мишев ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия (НХА). Церемонията ще се състои на 11 май, в Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий, в заседателната зала на Общинския съвет на град Акуи Терме, Италия, съобщават от НХА. 
Тържествената церемония по връчване на званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия на Алцек Мишев се организира от Генералното консулство на Република България в Милано и от Община Акуи Терме, уточняват от екипа. 
През 2024 г. Академичният съвет на Националната художествена академия взема решение да удостои Мишев с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ за значимия му принос в развитието на съвременното визуално изкуството. Официалната церемония ще бъде изпълнена от ректора на НХА проф. Георги Янков в присъствието на кмета на гр. Акуи Терме Данило Рапети, генералния консул на България в Милано Ана Паскалева, директора на Културния институт към Министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и още официални гости на събитието. 
Алцек Мишев е българо-италиански художник, роден на 8 октомври 1940 г. в гр. Дупница. През 1966 г. завършва живопис във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, днес Национална художествена академия. През 1971 г. емигрира в Италия, установявайки се в Милано. През 70-те години се утвърждава като водеща фигура на европейския авангард, като през 1976 г. критикът Акиле Бонито Олива го включва сред тридесетте най-значими европейски артисти. През този период Мишев става известен със своите пърформанси като инсталирането на плувни басейни в галерии и театри, акциите „Как се лети с плавници“ (1975) и „Къртицата“ (1978), както и мащабната инсталация „Музика от небето“ (Милано, САЩ, 1979). Ключови проекти на Мишев са „Преплуване на Атлантическия океан“ на борда на лайнера „Queen Elizabeth 2“ (1982) и мащабната акция „500 млади лица“ в Италия и Франция (1984-85). Участва в значими международни изложби като Квадриеналето в Рим (1977). По-късно експериментира активно с музика и технологии, използвайки инфрачервената диригентска палка „Lightning II“ и представяйки мултимедийни пърформанси на Венецианското биенале (2000, 2007) и в Павилиона за съвременно изкуство (PAC) в Милано (2005). Същевременно се фокусира все повече върху мащабната живопис, създавайки творби като „Симфоничен оркестър II“ (2013) за общинската заседателна зала в Акуи Терме, както и серията „Country concerts“ (2015). След 50 години отсъствие Алцек Мишев се завръща в България с две експозиции – „Най-новите малки картини на плувеца“ в Swimming pool (2019) и голямата ретроспективна изложба „Акуи–Милано–София“ в Националната галерия през 2021 г.
През 2023 г. документалният филм за Алцек Мишев „Да летиш с плавници“ на режисьорската Мария Аверина печели наградата за най-добър български документален филм на Филмовия фестивал за документално кино в областта на изкуството Master of Art Film Festival. Италианската премиера на филма се състоя на 7 ноември 2024 г. в Милано в престижното кино Anteo Palazzo del Cinema и беше организирана от Генералното консулство на Република България в Милано.
Алцек Мишев е носител на множество награди и отличия, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата за забележителната му международна кариера (2024), почетна грамота на Министъра на външните работи, г-н Иван Кондов, за цялостно творчество и изключителен принос за популяризирането на българската култура в Италия (2024), по инициатива на Генералното консулство на Република България в Милано, връчена на 26 септември 2024 г. в Префектурата в Милано, по време на тържественото отбелязване на 145–та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между България и Италия, Годишната награда „Съживено наследство“ за цялостно творчество на Института за изследване на изкуствата към БАН (2024) и др. През 2018 г. му се присъжда званието „Почетен гражданин на град Дупница“. През 2023 Мишев става почетен гражданин на италианския град Акуи Терме, където живее през последните три десетилетия. 
/ВСР