Националният исторически музей показва в Ивайловград музейно копие на Панагюрското съкровище. Изложбата е открита на 11 февруари в препълнената зала на Общинския исторически музей и е част от празничните дни, посветени на 14 февруари – празника на града, съобщават от НИМ.
По думите на екипа това е едно от официално изработените златни копия, създадени с цел представяне на емблематичния тракийски шедьовър пред широка публика при спазване на най-високите стандарти за опазване на оригинала.
Експозицията е открита от директора на музея в Ивайловград д-р Красимира Узунова, а сред официалните гости са били кметът на община Ивайловград Диана Овчарова, председателят на Общинския съвет Богдана Богданова, заместник-кметове и представители на общинската администрация, както и представители на Националния исторически музей – Михаил Ваклинов, уредник в отдел „История на българските земи в древността (праистория – късна античност)“, и Незабравка Първанова, ръководител на Централната лаборатория за консервация и реставрация. Поднесен е благодарствен адрес до директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова в знак на признателност за дългогодишното партньорство и археологическите проучвания, осъществявани от екипа на музея на територията на общината.
От НИМ отбелязват, че по инициатива на кмета Диана Овчарова всички ученици от общината ще могат да разгледат изложбата безплатно – жест, който насърчава интереса на младите хора към българската история и културното наследство. За останалите посетители входът е на стандартната музейна такса, която осигурява достъп и до постоянните експозиции, включително до експонирания метеорит.
„С представянето на тази експозиция Националният исторически музей продължава своята мисия да популяризира българското културно-историческо наследство в страната и да подкрепя регионалните музеи в усилията им да превръщат историята в живо и достъпно преживяване за широката публика“, казват от екипа на музея.
Изложбата ще бъде достъпна за жителите и гостите на Ивайловград до 10 март.
Панагюрското златно съкровище включва девет златни съда – фиала, амфора-ритон и седем ритона, изработени от висококачествено злато и богато украсени с митологични и орнаментални сцени. Датирани от края на IV – началото на III век пр. Хр., те са сред най-значимите паметници на тракийската култура и световно признато свидетелство за високото ниво на златарското изкуство в древността.
/ВСР