Националният литературен музей ще представи юбилейна изложба „Слово и памет“

Националният литературен музей (НЛМ) ще представи тази вечер юбилейната изложба „Слово и памет“ в столичната галерия „Средец“, посветена на половинвековното си съществуване, съобщават организаторите. 
Експозицията отдава почит на поколения талантливи български творци, съградили националната ни литература чрез знакови реликви и малко познати литературни скъпоценности. Централно място е отредено на Словото – като родоначалие, съзидание, изповед, завет, откровение, вечност, и на Писателя – негов създател и призван рицар, отбелязват от НЛМ.
Пет тематични раздела представят в литературно-исторически сюжети емблематични художествени творби, уникални ръкописи, безценни лични притежания на писателите класици и послания на знакови имена в литературния пантеон на България.
Разделът „В началото бе словото“ акцентира върху духовното пробуждане на нашия народ през Възраждането и силата на словото и вярата, които водят към свободата.
„Словото завет“ представя не само победата на словото над смъртта, но и заветните думи към поколенията, които и днес пазим и сме длъжни да предадем в бъдещето.
„Пантеон на словото“ събира обичта и преклонението на писателя пред родината, и обратната връзка – признателността и всенародната почит към неговата личност и талант.
„Словото – съкровение и споделеност“ е лирично отклонение към вдъхновението от най-свидното чувство – любовта, от която се раждат вечни литературни шедьоври.
„Словото незабрава“ напомня, че истинската литература и талантливото перо не могат да бъдат изтрити от културната памет.
В изложбата са включени „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански – първата печатна книга на новобългарски език от 1806 г.; първото издание на учебника на д-р Петър Берон, известен като „Рибен буквар“, 1824 г.; иконата „Успение Богородично“ – единствената оцеляла реликва от дома на Иван Вазов при опожаряването на Сопот през 1877 г., спасена от майката на писателя; първото пълно издание на Библията на новобългарски език от 1871 г., издадена в Цариград от Петко Славейков; личният екземпляр на Пейо Яворов от антологията „Подир сенките на облаците“, 1910 г. с последните нанесени поправки на негови стихотворения и др.
Посетителите ще имат възможност да видят също лични вещи, снимки, ръкописи, първи издания на автори, сред които Гео Милев, Христо Смирненски, Алеко Константинов, Стилиян Чилингиров, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емилиян Станев, Елин Пелин, Димитър Димов, Владимир Башев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Боян Пенев, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Асен Христофоров.
За първи път пред публика ще бъде показана и част от най-голямото дарение на музея в наши дни – литературен кабинет на името на писателя Иван Симеонов, отбелязват от НЛМ.
Експозицията може да бъде посетена до 27 май 2026 г. Тя се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Националният литературен музей започва дейността си на 1 януари 1976 г. като Национален музей на българската литература (НМБЛ). С решение на Министерски съвет през 1992 г. името е променено на Национален литературен музей (НЛМ), припомнят от екипа му.
Събитията от културната програма по повод половинвековния юбилей на Националния литературен музей през 2026 г. са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова, допълват от НЛМ.
/ТС