На събитието присъства румънският посланик в България Бръндуша Йоана Предеску. Тя сподели, че гостуването на оркестъра на „Варненско лято“ е било нейна амбиция и се радва, че е съвпаднала с желанието на артистичния директор на фестивала Марио Хосен. „Отне две години да се насладите на този невероятен състав, но не защото музикантите нямаха желание да дойдат, а поради тяхната извънредна ангажираност в цял свят. Това е най-добрият национален младежки симфоничен оркестър, воден от невероятния маестро Мандеал“, каза дипломатът. На свой ред тя покани всички почитатели на музиката на международния фестивал „Джордже Енеску“ в края на август в Букурещ, където в продължение на месец ще гостуват 4 хиляди музиканти. Посланикът благодари на общинското ръководство и екипа на фестивала за домакинството и подчерта, че много румънци идват във Варна с удоволствие.
Приветствие към гостите отправи заместник-кметът на града Павел Попов. Той подчерта, че „Варненско лято“ е най-старият фестивал в България и изказа благодарност към Румънското посолство за шанса публиката да се срещне с изпълнителите. „Националният симфоничен оркестър на Румъния е резултат от синтез на няколко образователни проекта. Историята му е особено поучителна за нас в България, тъй като за по-малко от годините на едно човешко пълнолетие съставът е успял да достигне функциите на представител на една от най-утвърдените музикални школи в Европа. Възхитени сме от начина, по който може да бъде даден път на младите“, каза Попов.
Създаването на Националния симфоничен оркестър е кулминацията за Румънската национална програма за младежки оркестри и музикантите са преминали всички нейни нива. Оркестърът развива активна концертна дейност в големите градове на Румъния, както и в цяла Европа, гостувайки в Линц, Залцбург, Женева, Париж. Лион, Нант, Брюксел. Негови солисти са били музиканти от ранга на Пинкас Цукерман, Нелсън Гьорнер, Дейвид Гарет. Сред диригентите са Кристиан Мандеал, Кристиан Марчелару, Владимир Козма. Основната линия на състава е класическата музика, но свирят и записват също филмова музика, джаз, дори поп и рок. През 2019 г. осъществяват продължително турне в САЩ, в рамките на което свирят заедно с Уинтън Марсалис.
Кариерата на Кристиан Мандеал се простира в рамките на над 50 години, през които е дирижирал десетки оркестри в 35 държави и 31 столици на четири континента. След като завършва в Румъния, той специализира в Берлин при Херберт фон Караян и в Мюнхен при Серджу Челибидаке. Първите оркестри, които води, са Филхармонията Константин Силвестри и Трансилванската филхармония в Клуж. През 1987 г. става главен диригент на Филхармонията „Джордже Енеску“ в Букурещ, на която е и музикален директор от 1991 до 2010-та. Бил е директор и на големия фестивал, носещ името на Джордже Енеску, през 2001 и 2003 г. Дирижирал е над 60 премиерни изпълнения на съвременни творби от румънски и чуждестранни композитори. Има записани над 30 албума за най-големите музикални компании, сред които се открояват интегралните записи на симфоничните произведения на Енеску, Брамс и Брукнер. От 2008 г. Мандеал се е посветил на работата с Младежкия оркестър на Румъния.
Цигуларката Светлана Макарова e на 10 години, когато печели първа награда на Младежкия международен конкурс „П. И. Чайковски“ в Москва и това е първият от многото призове в нейния артистичен път. Завършва Московската консерватория. Работи в Камерния оркестър на Вербие с диригенти и солисти от ранга на Юрий Темирканов, Джеймс Ливайн, Валери Гергиев, Юрий Башмет, Дмитрий Ситковецки, Максим Венгеров. Свирила е камерна музика с Павел Верников и Виктория Гутман. През 2008 г., по покана на Лорин Маазел, става концертмайстор на Palau de Les Artes Reina Sofia във Валенсия, а от 2011-та преподава в Консерваторията в Лозана.
Виолончелистката Лиляна Кехайова е четвърто поколение музикант. Учи във Виенската консерватория в класа на Лилия Байрова-Шулц. Постоянен член е на Ансамбъл „Паганини“ Виена. Преподава в Нов български университет, а от 2014 г. е артистичен секретар на Международната музикална академия „Орфеус“. Печелила е редица отличия. Изнасяла е концерти на престижни сцени като Музикферайн във Виена, Атенеум в Букурещ, залите Дворжак и Сметана в Прага. Участвала е в повечето големи фестивали в България, както и на различни европейски форуми.
Израелският пианист Итамар Голан изнася първия си концерт в Тел Авив когато е на 7 години. С поредица от стипендии той учи пиано с Емануел Красовски и камерна музика с Хаим Тауб. Печели пълна стипендия за New England Conservatory и заминава за Бостън, където негов преподавател е Ленард Шур. Макар камерната музика да е голяматаму страст, Голан е бил солист на редица оркестри. Свирил е заедно с Вадим Репин, Максим Венгеров, Юлиан Рахлин, Миша Майски, Шломо Минц. Ида Хендел. Чест гост е на фестивалите във Вербие, Люцерн, Залцбург, Тангълууд, Равена. През 1991-ва е поканен да преподава пиано в Manhattan School of Music, a от 1994-та е професор по камерна музика в Парижката консерватория.
Tройния си концерт Лудвиг ван Бетовен композира през 1803 г., преди да е навършил 33 Години. Работи по него успоредно със създаването на героичната си Трета симфония и историята им е доста сходна. Премиерата е в парка Аугартен във Виена на 10 май 1808 г., а солисти са Фердинанд Зайдл (цигулка), Антон Крафт (виолончело) и Мари Бижо (пиано). Седмата симфония Бетовен пише когато глухотата му се усилва, но той е започнал да се примирява с този факт. Посветена е на виенския меценат граф Мориц фон Фрис, в чийто дом Бетовен често изнасял концерти като пианист. Премиерно е представена пред публика на 8 декември 1813 г. в залата на Виенския университет на благотворителен концерт за инвалидите от битката срещу Наполеон при Ханау. Дирижира самият Бетовен, а сред оркестрантите тогава са Шпор, Хумел, Майербер, Салиери. Композиторът счита Седмата симфония за едно от най-добрите си произведения.