Научен форум в Панагюрище представи ролята на Панайот Хитов, Лейди Странгфорд, Иван Вазов и Найден Геров в Априлското въстание

Научен форум представи ролята на Панайот Хитов, Лейди Странгфорд, Иван Вазов и Найден Геров в Априлското въстание в рамките на Международната конференция „Априлското въстание 1876 г. - път към свобода, парламентаризъм и държавност“ в Панагюрище.
В рамките на научен анализ доц. д. н. Антоанета Кирилова от Института за исторически изследвания при БАН разглежда дипломатическите доклади на Найден Геров от пролетта на 1876 г., като акцентира върху противопоставянето между тезата за „мнимо въстание“ и реалните „дни на трагизъм“ в Четвърти революционен окръг. Според докладите Найден Геров последователно отрича наличието на въстание и описва събитията като локални сблъсъци в Копривщица и Панагюрище, провокирани от действия на полицейски чиновници, събиращи данъци, но същевременно подробно представя последвалите разрушения, насилие над мирното население и опожаряване на селища. Авторката посочва, че в кореспонденцията на Геров до юни 1876 г. доминира не героизмът на въстаниците, а трагизмът на събитията, което придава на тези документи характер на апел за международна закрила на българското население.
Проф. д.и.н. Вера Бонева от Университета по библиотекознание и информационни технологии представи анализ на първата стихосбирка на Иван Вазов „Пряпорец и гусла“ като поетическо валидиране на революцията. Тя отбеляза, че сборникът е създаден в периода от септември 1875 до август 1876 г. и отразява събитията около Априлското въстание почти непосредствено, като чрез 25 стихотворения проследява развитието от живота в робство и подготовката на въстанието до неговото избухване, разгрома и международния отзвук. Бонева посочи, че в по-късните авторови редакции броят на творбите е намален до 10 стихотворения и те са преработени, което показва как с времето писателят променя своята оценка за въстанието и утвърждава каноничен подбор от текстове.
Д-р Иван Иванов от Пирдоп представи дописка за благотворителната дейност на английската аристократка лейди Емили Бофор Странгфорд във връзка с последиците от Априлското въстание, като отбеляза, че тази година се навършват 200 години от нейното рождение. Той посочи, че след потушаването на въстанието тя пристига в България и започва мащабна хуманитарна дейност, насочена към подпомагане на пострадалото население, като създава шест болници в Радилово, Батак, Перущица, Панагюрище, Карлово и село Петрич. По думите му една от инициативите за съхраняване на паметта за нейната дейност е проектът за изграждане на бронзов паметник в село Петрич, за който вече са осигурени около 80% от необходимите средства.
Д-р Веселина Антонова от Държавния архив – Русе представи изследване, посветено на паметта за Панайот Хитов, като го определи като авторитетен народен водач, главен стратег и непримирим бунтар. В доклада си тя проследи еволюционния път на именития войвода от традиционното хайдутство и ролята му на народен отмъстител до превръщането му в осъзнат политически деец. Антонова акцентира върху трансформацията във възгледите на Хитов под непосредственото въздействие на мащабните политически събития, разтърсили България и Балканския полуостров в контекста на кризата в Османската империя.
Събитието е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от БАН. Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите и ръководството на БАН. Целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.