Научната конференция за Чудомир в Казанлък е не само необходима, но и задължителна, смята историкът проф. Вера Бонева

Научната конференция за Чудомир в Казанлък е не само необходима, но и задължителна. Това каза пред журналисти историкът проф. д.и.н. Вера Бонева, която е сред редовните участници във форума, състоял се за поредна година в Литературно-художествения музей „Чудомир“. Темата на конференцията тази година е „Дните може да изглеждат дълги, но годините са кратки…“, а проф. Бонева представи доклад, посветен на посветен на Чудомир като писател и на неговото досие в Съюза на българските писатели. 
Според нея конференцията е задължителна, защото поддържа интереса към темата за Димитър Чорбаджийски - Чудомир и за кръга от творци, с които той работи, включително и Мара Чорбаджийска сред широк кръг от експерти, включително и хора от академичните среди. Те продължават да търсят, да издирват, да интерпретират творчеството и жизнения път на Чудомир и да разкриват нови и нови факти във връзка с неговата дейност, защото знаем, че той работи в много сфери, отбеляза историкът. По думите ѝ архивът му е пръснат, на много места се вижда архивна лична кореспонденция с десетки видни личности и всяка година се правят нови малки открития за него. „Дори само заради това си струва да организираме всяка година този форум“, категорична е тя. 
Аз участвам с доклад, посветен на Чудомир като писател и на неговото досие в писателския съюз. От периода между 1950 и 1960 година са запазени 17 документа, които са непознати досега на аудиторията, обясни тя. Виждам по записите, че експерти са ги чели, но не са оповестявани, допълни проф. Бонева. И отбеляза, че те дават оценка на творчеството на Чудомир, на неговите обществени позиции. „Съхраняват се и документи за високата оценка на неговата дейност през 1960 година, когато той получава званието „заслужил деятел на културата“ - едно много високо тогавашно звание. Ценното е, че го получава за своята дейност и като читалищен деец, и като общественик, и като писател и художник, като се включват и творбите му преди 1944 година“, каза още проф. Вера Бонева. 
В рамките на тазгодишните Чудомирови празници тя представи и книгата си „Въобщественик: Книга за Чудомир“. „Това е книга за Чудомир като максимално широко скроена личност. Аз я пиша като историк и културолог, не толкова като куратор или изкуствовед, тъй като нямам компетенции в тази област. Издирила съм допълнителни документи за него, включително документи около валидирането на неговото завещание“, обясни авторът. Много се гордея с очерка си за Чудомир като учител, който работи от 1919 до 1932-33 година като гимназиален преподавател по история – това беше един абсолютно неизследван период от неговата дейност, отбеляза проф. Бонева. И напомни, че тогава гимназиалните учители, особено в Казанлъшкото педагогическо училище, са с много висок обществен статут, изключително подготвени хора, там няма случаен човек, включително и Чудомир, каза проф. Бонева. Тя допълни, че е представила и историите, свързани с развитието на музеите на Чудомир в Турия и Казанлък. По думите ѝ може би малко хора знаят, че е имало и много трудни периоди в развитието на казанлъшкия музей, имало е криза в началото на периода на демокрацията, която в крайна сметка е успешно преодоляна. „Ние сме длъжни да казваме тези неща, за да пазим нашите институции от аналогични ситуации и да ги укрепваме в представите на нашите съграждани“, отбеляза историкът. 
Проф. Бонева разказа още, че в текста в книгата, посветен на Чудомир като краевед, е анализирала десетки негови статии във вестник „Казанлъшка Искра“, където той публикува през 30-те години на 20 век свои краеведски изследвания за отделни местни села, както и на целия регион. „Той дори рисува ръчно карта на региона и там нарича този регион Съединени казанлъшки щати – селата, в които десетилетия е провеждал своите теренни краеведски, етнографски, исторически изследвания“, допълни тя.