Британски учени разкриха „вълнуващи и значими“ подробности как германските войници са използвали в своя полза кратер, образуван след експлозия на британска мина по време на Първата световна война, съобщава Пи Ей мидиа/ДПА.
Детонацията на мината на редута Хоторн Ридж, близо до село Бомон Амел във Франция, е сигнал за началото на битката при Сома сутринта на 1 юли 1916 г. - често описвана като най-кървавия ден в историята на британската армия.
Взривът е извършен 10 минути преди свирката за начало на атаката в 7:30 ч. сутринта.
Битката е предшествана от 7-дневни артилерийски бомбардировки, в които англичаните взривяват 1,5 милиона снаряда, а 10 мини са заровени, от които 3 съдържат около 20 тона експлозив.
Надеждата е, че бомбардировката ще позволи на британските войски да преминат „ничията земя“ - теренът между две враждуващи армии, и да превземат германските окопи.
Вместо това обаче тя дава време на германските войници да заемат отбранителни позиции в новообразувания минен кратер, което води до повече от 57 000 британски жертви - включително 19 000 убити – още през първия ден на битката.
Сега изследователите са открили в 107-годишния кратер останки от неизвестен досега участък от германски окоп с бодлива тел - известен като огнево гнездо.
Те са намерили и доказателства за неизвестен досега плитък тунел - за който се смята, че е бил прокопан от германците към британските линии - в първото научно изследване на мястото на взрива в Хоторн Ридж.
Авторът на изследването д-р Джейми Прингъл, специалист по съдебна геология в Университета Кийл, казва: „Взривяването на мината е първото действие в битката при Сома, което има за цел да даде предимство на съюзническите сили. За първи път открихме физически доказателства за това как германските войници са укрепили част от кратера, останал след експлозията, и всъщност са го използвали в своя полза като нова отбранителна позиция“.
Професор Питър Дойл, военен историк от Университета Голдсмитс в Лондон, който е част от екипа, добавя: „Германците бързо са овладели изкуството да завземат кратери и са използвали това в своя полза. Въпреки че са загубили много хора при първоначалния взрив, кратерът се е превърнал в част от германската фронтова линия, което означава, че шансът за пробив на линията тук е бил загубен. Нашето изследване предостави нови доказателства за опорния пункт, който германците са изградили от превзетия кратер в средата на ничия земя, който обрекъл британската атака на неуспех. Това засилва идеята, че взривяването на мината 10 минути по-рано е било много лоша идея“.
Изследователският екип, който включва и експерти от Стафордширския университет, Атлантическия технологичен университет, Лондонския университет Саут Банк, Археологическата служба на Стоук он Трент, Университета Голдсмитс в Лондон и Котсуолдското археологическо дружество, получи ексклузивен достъп до обекта от Асоциацията на кратера Хоторн Ридж - благотворителна организация, натоварена със защитата на обекта.
Екипът откри и множество дупки от снаряди, изстреляни от съюзниците, и откри невзривен британски артилерийски снаряд с все още непокътнат детонатор със закъснител, за който се смята, че е един от многото, които не са успели да се взривят.
Експертите открили и празна кутия за боеприпаси за „Викерс“ - вид тежка картечница, широко използвана през двете световни войни.
Д-р Крис Вишневски, преподавател по криминалистика в университета в Кийл, обяви, че изследването на „исторически важния кратер“ е „вълнуващо и значимо“.
Той добави: „С помощта на дронове с камери за изображения успяхме да заснемем от разстояние плитък тунел северозападно от кратера, което говори за германското овладяване на ничията земя след първоначалната детонация.
Изследователите твърдят, че на 13 ноември британските сили са взривили втора мина, която е образувала нов кратер. Според тях този взрив се оказва по-ефективен и им помага да превземат хребета и близкото село Бомон Амел.
Изследването е публикувано в Journal of Conflict Archaeology.