Науката помага на обществото да разбере рисковете и да вземе решение за бъдещето си, каза за БТА д-р Марко Кошичек

Науката помага на обществото да разбере по-добре рисковете, последствията и възможните варианти за действие. Обществото е това, което взема решението – директно или чрез политиката. Това каза пред БТА д-р Марко Кошичек, съветник в хърватския Институт „Руджер Божкович“ – най-големият мултидисциплинарен научно-изследователски център в Хърватия.
В продължение на десетилетия много учени вярваха, че работата им приключва с публикуването на научната статия. Днес знаем, че ако науката не е видима и разбираема, други ще запълнят това пространство с по-прости и подвеждащи обяснения, смята експертът.
Д-р Кошичек е химик по образование, доктор по биохимия, а през 2008 г. стана знаменитост в света на конкурса за комуникация на науката FameLab, като спечели първия по рода си международен финал. Той е гост на Софийския фестивал на науката и изнесе лекция за това защо учените трябва да говорят публично.
„Живеем в свят, в който хората ежедневно вземат решения за здравето, технологиите, климата и образованието, често заобиколени от дезинформация, опростени наративи и съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Ето защо комуникацията вече не е просто популяризиране на науката, тя е част от научната отговорност“, смята Марко Кошичек.
Той обаче се затруднява да отговори на въпроса дали комуникацията на науката е повлияла върху общественото отношение към изследванията, науката и политиките в Хърватия. „Много изследователи са се опитвали да измерят това въздействие, но обществото се променя толкова бързо, че е трудно да се изолира влиянието само на научната комуникация“, каза той. Отчита обаче няколко важни промени в родината си, съпоставяйки ситуацията днес с времето преди едно или две десетилетия. „Осведомеността за важността на STEM образованието се увеличи значително. Днес младите хора в Хърватия имат достъп до множество семинари, фестивали, информационни дейности и програми за неформално образование, които преди двадесет години просто не съществуваха. Изследователските институции са по-отворени, а неправителственият сектор стана много активен в свързването на науката с обществото“, каза той.
Другата промяна е в това, че според него се губи традиционното медийно пространство за наука. „Научните програми в националната телевизия бяха драстично намалени, а специализираните научни журналисти са по-малко отпреди. Това означава, че изследователите все по-често трябва да комуникират директно с обществеността, често чрез дигитални платформи и социални медии“, обясни Кошичек.
Той посочи още, че финансиращите агенции и международните проекти вече очакват от изследователите да комуникират извън академичните среди. „Учените са много по-отворени и готови да се ангажират с обществото, отколкото преди. Въпреки това все още има празнина: повечето изследователи никога не са били обучавани за публична комуникация. Те имат експертиза в науката, но често им липсват подкрепа, време и комуникационни умения“, поясни той.
Химикът, който през последните години се развива в областта на комуникацията на науката, е убеден, че тя може да повлияе на вземането на политически решения. „Лично съм преживял и двете страни: академичните среди и правителството. Научните изследвания могат да предоставят доказателства, сценарии и експертни гледни точки, но политиците често работят под натиск, с ограничено време и непълна информация. Това означава, че само данните обикновено не са достатъчни. Ключовото предизвикателство е превръщането на научната сложност в нещо, което може да подкрепи реални решения“, обясни той.
Кошичек подчерта, че това става особено важно в бързо развиващи се ситуации като пандемии, нововъзникващи технологии, регулиране на изкуствения интелект, климатични проблеми или кризи в общественото здраве. „В тези ситуации рядко имате пълна картина, но все пак трябва да се вземат решения. Ето защо доверието и комуникацията между научната общност и политиците са от съществено значение. Сътрудничеството трябва да бъде бързо, ясно и достоверно и от двете страни. Мисля, че една от най-големите заблуди е, че науката директно казва на политиците какво да правят“, смята експертът. 
Според него едно от най-големите предизвикателства днес е, че дискусиите, свързани с науката, все по-често се провеждат в социалните медии, където видимостта, емоцията и скоростта често са по-важни от фактите и доказателствата. В тази среда някои изследователи стават по-активни публично, докато в същото време псевдонаучните наративи и теориите на конспирацията също се разпространяват бързо.
Все още не съм сигурен как науката трябва да реагира на това, каза Кошичек. „Някои хора смятат, че изследователите трябва да се борят по-настървено и да бъдат по-конфронтативни. Чух обаче една фраза, която резонира с мен: „Изследователите трябва да бъдат активни, но не и активисти“. Мисля, че това е важно“, поясни той.
Убеден е, че образованието и дългосрочният диалог остават най-устойчивите решения. „Но това не може да зависи единствено от комуникаторите на науката или изследователите. Обществото трябва да участва в опазването на доверието в знанието и доказателствата“, посочи той.
На въпрос кои са най-актуалните теми в хърватското общество, свързани с науката, той каза, че все още дебатите, свързани с КОВИД-19, са много актуални, особено въпросите за доверието, ваксините и институционалните решения по време на пандемията. Климатичните промени също стават все по-значими, тъй като хората вече пряко преживяват екстремни горещи вълни, наводнения и бури по-често, отколкото преди години.
По отношение на ролята на научната комуникация в съвременната реалност, повлияна от дезинформацията и нарастващото влияние на изкуствения интелект (ИИ), Кошичек посочи, че истинското предизвикателство днес са разбирането, контекстът и доверието. И направи сравнение с времето, когато в продължение на десетилетия предизвикателството е било достъпът до информация, която днес е навсякъде. В ерата на ИИ проблемът вече не е липсата на информация. Проблемът е да знаеш на какво да се довериш, каза Кошичек.
„ИИ може да генерира обяснения, изображения, видеоклипове и цели наративи за секунди. Това може да бъде изключително полезно за образованието, творчеството и достъпността. Дезинформацията обаче също може да се разпространява по-бързо, да изглежда по-убедително и да стане много по-трудна за разграничаване от надеждната информация. Ролята на научната комуникация днес е не само да обяснява науката, но и да помага на хората да се ориентират отговорно в сложността, да разбират несигурността и да вземат информирани решения.“
Като експерт в научната комуникация, Кошичек казва, че е убеден, че най-мощната форма на комуникация си остава директното човешко взаимодействие. Разказа, че в собствената си работа се фокусира по-малко върху даването на отговори и повече върху повдигането на въпроси, които възникват в науката и скоро могат да повлияят на ежедневието ни. И завърши със своя лична история като пример.
„Преди няколко години изнесох лекция пред гимназисти за историята на откриването на ДНК и накъде могат да ни отведат съвременната генетика и технологии. Няколко месеца по-късно един ученик ме спря на улицата и каза: „Бях на вашата лекция и оттогава мисля по въпросите, които повдигнахте“. За мен това беше един от най-големите комплименти, които някога съм получавал“, каза д-р Марко Кошичек.
Днес той изнесе презентация в рамките на Софийския фестивал на науката в „София тех парк". В нея разказа как пандемията от КОВИД-19 е разкрила не само здравната криза, но и дълбоката криза на доверието в знанието и как хора без научна подготовка започват уверено да тълкуват и изопачават научни резултати, докато гласът на учените често остава нечут. Според него науката не е просто сбор от факти, а колективно знание, натрупвано в продължение на векове чрез опити, грешки и жертви. По думите му, за да оцелее това знание, то трябва да бъде предавано по ясен и разбираем начин – така, както децата научават чрез прости послания кои гъби са отровни.
Кошичек разказа също за личния си път от интровертен учен до телевизионен водещ, държавен служител и активен комуникатор на науката. Основният му извод е, че доверието не се печели автоматично с авторитет, а чрез постоянен диалог, видимост и умение да се превеждат сложните идеи на човешки език. Според него в епохата на изкуствения интелект, който може бързо да обяснява научни теми, ролята на научните комуникатори остава ключова - да осигуряват контекст, смисъл и доверие, така че обществото да не се „изгуби в превода“ между научния език и общественото разбиране.
/ВСР