Навършват се 100 години от рождението на Краля на блуса

Би Би Кинг, наричан още „Краля на блуса“, е един от най-значимите китаристи на XX век. 
Неговият принос за музиката е огромен, заедно с китарата си Люсил той е решаваща фигура не само за блуса, но и за рока и за електрическата китара като цяло. Днес се навършват 100 години от неговото рождение.
От фермите на Мисисипи до световните сцени
Би Би Кинг е роден като Райли Б. Кинг в Беркрик край Мисисипи през 1925 г., с родители земеделски арендатори. Когато той е дете, майка му напуска баща му и Райли е отгледан от баба си.
Кинг израства в Юга на САЩ, където все още има сегрегация. Той пее в църковни хорове и научава първите три акорда в живота си от пастора на една от църквите, които посещава. Първата му китара е 15-доларов акустичен инструмент, който той получава от работодателя си, като му удържат цената от заплатата.
Кинг е самоук. През този период от живота неговото ежедневие се състои само от фермерска работа и свирене на китара с радиото. Заради неговото умение да кара трактор дори е освободен от служба по времето на Втората световна война. Когато е на 21 години той поврежда трактора, с който работи и това го подтиква да напусне града. Отива в Мемфис, където продължава да се учи на китара от братовчед си, Бука Уайт.
В този град, известен тогава като „меката на блуса“, Кинг започва да свири в местните радиа и да придобива популярност. Заедно с успеха на неговото радиопредаване Sepia Swing Club по радио WDIA, блусменът получава и своя псевдоним, наричан „Блус Бой Кинг“, което по-късно бива съкратено на Би Би Кинг.
През 1949 г., Кинг записва първия си сингъл Miss Martha King. Тогава неговата кариера започва да се разраства и, макар че много от неговите песни стават популярни, първият му хит излиза едва през 1952 година и това е песента 3 O’Clock Blues. След нея следват редица хитове, като You Know I Love You, You Upset Me Baby, Every Day I Have the Blues и др.  През 1969 г. той записва своя най-голям хит The Thrill is Gone, с който утвърждава своето място сред най-големите блус изпълнители в историята.
Би Би Кинг на сцената
Кинг е един от най-концертиращите музиканти в света. Той започва да прави много турнета, като достига над 300 концерта на година.
По време на едно такова турне се ражда една от най-прочутите легенди за Кинг. Когато той свири в танцова зала в Арканзас, в публиката има сбиване, което довежда до избухването на пожар. След като всички са евакуирани, Кинг се сеща, че е оставил китарата си вътре и се връща обратно в горящата сграда, за да я спаси. По-късно той научава, че боят е избухнал заради жена на име Люсил и кръщава така китарата си. Кръщава така и всяка своя следваща китара, за да запомни никога да не прави такива глупави неща, като да влиза в горяща сграда или да се сбива заради жена.
По съвет на братовчед си, който му казал, че блус китаристът трябва да винаги бъде облечен така, сякаш ще ходи в банката за да вземе пари назаем, китаристът винаги излиза на сцената облечен в костюм. По време на своите изпълнения той е открит и откровен с публиката, често шегувайки се между песните. Неговите фенове го познават именно с топлото и приятелско присъствие.
Мост между хората
В началото на кариерата на Кинг неговата публика се състои предимно от чернокожи слушатели. Това се променя през 60-те при разрастването на рока. В края на десетилетието много от белокожите фенове на рока и хипитата преоткриват блуса и при тях се заражда възхищение към чернокожите майстори. Когато през 1967 г. Кинг излиза пред публика от бели младежи и девойки, след като агентът му го уверява, че не объркал мястото, публиката му става на крака и му ръкопляска още преди да е изсвирил и една нота. Изпълнителят е толкова развълнуван, че се разплаква на сцената.
Така Кинг разбира, че блусът може да обединява хората.
Музикален принос
Кинг има огромен музикален принос както към блуса, така и към свиренето на електрическа китара изобщо. Списанието за китаристи Guitar World пише, че всеки китарист, който е извил струна или добавил вибрато към нота, дължи нещо на стила на Кинг. Въпреки, че в интервю за в. "Телеграф", Кинг разказва, че не смята себе си за много талантлив, сравнявайки се с предишните поколения блус китаристи, той е идол за много музиканти след себе си – Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кийт Ричардс и много други.
Признание за Краля на блуса
През 1980 г. Кинг е въведен в Залата на славата на блуса, а седем години по-късно и в тази на рок енд рола. През същата 1987 г. Кинг получава награда Грами за цялостен принос в музиката. Той е носител на почетна степен на Kennedy Center и на Национален медал за изкуства на САЩ.
За Краля на блуса са направени документални филми – B.B. King: The Life of Riley (2012) и B.B. King: On the Road (2018). В Индианола, родния град на Кинг, днес има музей посветен на Би Би Кинг, където се разказва за неговия живот и кариера, както и за живота и историята на делтата на Мисисипи, където  е отраснал.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 г. Сто години след рождението и десет години от смъртта му музиката на Кинг продължава да звучи сред почитателите на блуса. Неговият уникален стил на китарата продължава да живее в изпълненията на китаристите по света и днес.