Навършват се 120 години от рождението на режисьора Джон Хюстън, носител на две награди „Оскар“

Джон Хюстън, режисирал „Малтийският сокол“ и „Честта на фамилията Прици“, живее толкова бурно и на моменти толкова опасно, колкото и героите от филмите си, пише „Ню Йорк таймс“. Въпреки че десетилетия наред страда от остра емфизема, която в последните му години го принуждава да разчита на кислородни бутилки, за да диша, той продължава да пуши.
Хюстън е носител на две награди „Оскар“, а най-любопитното е, че баща му и дъщеря му също получават златната статуетка за филми, режисирани от него – „Съкровището на Сиера Мадре“ през 1948 г. и „Честта на фамилията Прици“ през 1985 г.
Хюстън режисира 41 филма в продължение на 46 години, а в повече от 20 от тях участва като съавтор на сценария и актьор. Той е екстравагантен разказвач, бонвиван, ездач, ловец на едър дивеч и филмов бунтар, коментира „Ню Йорк таймс“.
На тържествена церемония през 1983 г. актрисата Лорън Бакол, негова дългогодишна приятелка, го описва като „смел, непредсказуем, вбесяващ, загадъчен и вероятно най-очарователният мъж на Земята“.
Най-добрите филми на Хюстън се отличават с лаконични, динамични сценарии, живи сюжети и ярки образи, а много от тях разглеждат с ирония суетата, алчността и неосъществените стремежи. Той режисира повечето холивудски звезди с игриво пренебрежение към техния имидж и се противопоставя на склонността на Холивуд към щастливи финали, като завършва необичайно голям брой филми трагично.
Хюстън обича литературата и екранизира романи като „Червеният знак на храбростта“ (1951); „Моби Дик“ на Херман Мелвил, за който печели наградата за най-добър режисьор на Нюйоркската асоциация на филмовите критици за 1956 г.; „Мъдра кръв“ на Фланъри О’Конър (1979) и „Под вулкана“ на Малкълм Лоури (1984).
Режисьорският му дебют е с „Малтийският сокол“ (1941), който адаптира по романа на Дашиъл Хамет. „Съкровището на Сиера Мадре“ – изследване на алчността, златото и инстинкта за самосъхранение, адаптирано по романа на Б. Травен, донася на Хюстън награди „Оскар“ за най-добър сценарист и най-добър режисьор за 1948 г.
„Асфалтовата джунгла“ (1950) – проникновена история за престъпността и корупцията, и „Африканската кралица“ – весел приключенски филм за пиещ търговец (Хъмфри Богарт) и строга мисионерка (Катрин Хепбърн), също са сред известните творби на режисьора.
През 60-те години репутацията му е помрачена от редица филми, които критиците определят като объркани и на моменти с небрежна празнословност. Но през 70-те и 80-те години, въпреки емфиземата и сърдечното заболяване, той заснема такива творби като „Щедър град“ (1972) за суровия свят на боксьорите; „Мъжът, който искаше да бъде крал“ (1975), базиран на разказ на Ръдиард Киплинг за двама британски сержанти, които търсят, намират и губят голямо съкровище в отдалечена земя; „Мъдра кръв“ – за религиозната вина и обсесията; „Под вулкана“ – драма за обречен алкохолик (в ролята е Албърт Фини); и „Честта на фамилията Прици“ – черна комедия за мафията в Бруклин и двама влюбени, които се оказват наемни убийци. Филмовите критици в Ню Йорк избират „Честта на фамилията Прици“ за най-добър филм на 1985 г.
По повод 80-ия му рожден ден Хюстън е удостоен с редица награди за цялостен принос от много водещи организации, включително Американския филмов институт, Филмовото общество на „Линкълн сентър“ и филмовите фестивали в Кан и Венеция.
През 1985 г. Винсънт Канби, филмов критик на в. „Ню Йорк таймс“, хвали Хюстън за „невероятната издръжливост на първокласния му кинематографичен ум, разнообразието на филмите му и последователността, с която възстановява репутацията си с добър филм, след като прави няколко лоши“. „Може би вече е време да го наречем майстор“, възкликва Канби.
Висок 188 см, слаб мъж с изразително, добродушно лице, Джон Хюстън казва, че се е научил да играе, като е анализирал изпълненията на баща си. Играе главния герой в „Кардиналът“ (1963), Ной и гласа на Бога в собствения си филм The Bible: In the Beginning... (1966), корумпирания баща на Фей Дънауей в „Китайски квартал“ (1974) и харизматичен магнат в Winter Kills (1979).
Джон Хюстън е роден на 5 август 1906 г. в Невада, Мисури и е единствено дете на Уолтър Хюстън и журналистката Реа Гор, пише енциклопедия „Британика“. След развода им, когато той е на 6 години, често пътува с всеки от родителите си поотделно – на водевилни турнета с баща си и до състезателни писти с майка си, която работи като спортен репортер.
Болнав е като дете и на 12 години е лекуван за уголемено сърце и бъбречно заболяване. Въпреки това скоро се възстановява и започва да тренира бокс. На 15 години напуска училище, за да стане боксьор, и се превръща в един от най-добрите аматьори в леката категория в Калифорния, като наследство от този период е счупеният му нос.
Същевременно младият Хюстън взема уроци по рисуване в Лос Анджелис и в Ню Йорк, където на 19 години участва в няколко театрални постановки.
След това той две години е в Мексико, където армейски офицер му дава уроци по езда. Когато вече не може да си ги позволи, офицерът му дава почетно звание в мексиканската кавалерия, за да може да получава уроците безплатно. 
Завръщайки се в Ню Йорк, Хюстън работи като репортер за вестника, в който пише и майка му. Неговите статии понякога съдържат очевидни фактически грешки и скоро е уволнен, припомня „Ню Йорк таймс“. 
След това баща му му помага да получи договори за сценарии за едни от първите озвучени филми в Холивуд. Сценаристът бързо си спечелва репутация в Холивуд като разгулен мъж, който обича чашката. В автобиографията си An Open Book (1980) той описва живота си по онова време като „поредица от злополуки и разочарования“, която достига кулминация през 1933 г. Тогава Хюстън блъска и убива с колата си млада жена. Съдът го оправдава, но, травматизиран, той напуска Холивуд и прекарва почти една година като скитник в Лондон и Париж. След като се връща у дома, получава от време на време работа като сценарист, редактор и актьор в Ню Йорк и Чикаго.
В края на 1937 г., на 31-годишна възраст, почти пет години след автомобилната катастрофа, се връща в Холивуд, за да стане сценарист в „Уорнър брадърс“, решен да режисира собствените си текстове. 
Хюстън спечелва договор за режисьор през 1941 г. и заснема „Малтийският сокол“ с Хъмфри Богарт и Мери Астор в главните роли. Филмът, направен за осем седмици с бюджет от 300 000 щатски долара, се превръща в незабавен художествен и търговски успех. През 1942 г. той режисира още два хита – „В този наш живот“ с Бет Дейвис в главната роля и Across the Pacific, още един трилър с Хъмфри Богарт. 
По време и малко след Втората световна война той прави няколко военни филма, сред които е и Let There Be Light, разказващ за психологически травмирани ветерани от войната. Лентата е забранена в продължение на 35 години, защото е прекалено антивоенна. Първата й публична прожекция се състои през 1981 г. и печели одобрението на критиците.
След войната филмите на Хюстън включват „Кей Ларго“ (1948 г.), за който Клер Тревър печели „Оскар“ за поддържаща женска роля; „Непригодните“ (1961) – мелодрама, която е последният филм с участието на Мерилин Монро и Кларк Гейбъл; „Нощта на игуаната“ (1964) и др.
При заснемането на филмите Хюстън работи икономично, избягвайки многото резервни кадри, предпочитани от плахите режисьори, и монтира разумно, така че спонсорите да имат затруднения при опит да изрежат сцени. Снима интензивно шест дни в седмицата, а в неделя играе също толкова интензивно покер с актьорския състав и екипа, отбелязва „Холивуд рипортър“.
„Когато подбирам актьори за филм“, казва той, „голяма част от режисьорската ми работа се състои в намирането на подходящия човек. Моят подход е да извлека колкото се може повече от актьора, вместо да налагам собствената си воля върху неговото изпълнение".
В следвоенните години Джон Хюстън е все по-разтревожен от отчаяното преследване на комунисти от страна на правителството и от черните списъци в индустрията, които унищожават много кариери.
Позовавайки се на „морален упадък“ в родината си, през 1952 г. той се мести в Ирландия, където живее до 1975 г. След това отива в Мексико. Там, когато не снима филми, прекарва времето си в четене, рисуване, гмуркане, грижи за животни и наблюдение на китове.
В интервю през 1985 г. Хюстън признава, че му липсва ерата на големите студия, когато хората са се наслаждавали на правенето на филми, а не само на парите.
Режисьорът има пет брака. През 1987 г. казва в интервю за съпругите си: „Те са най-разнородна група: ученичка, благородна дама, филмова актриса, балерина и крокодил“.
На 28 юли 1987 г. Джон Хюстън е приет в болница за лечение на пневмония. Там той отпразнува 81-вия си рожден ден на 5 август, а няколко дни по-късно е изписан. Умира на 28 август 1987 г. в Род Айлънд, в къщата, която е наел, докато снима последния си филм Mr. North.
Освен многото филми оставя след себе си три биологични деца – Тони, Анджелика и Дани, както и две осиновени – Пабло и Алегра.
Дъщеря му Анджелика Хюстън е известна не само с участието си в „Честта на фамилията Прици“, но и с ролите си в „Семейство Адамс“, в „Престъпления и прегрешения“ и „Мистериозно убийство в Манхатън“ на Уди Алън, както и във филма на „Кланът Тененбаум“.