На днешната дата - 26 юли, се навършват 170 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу. Той е сред най-ярките и влиятелни личности в историята на световната литература и съвременния театър. Шоу е ирландски драматург, критик и обществен деец, чието творчество преобръща традициите на съвременния театър. Известен със своя остроумен стил и непримирима социална критика, той остава в историята като единствения творец, удостоен както с Нобелова награда за литература (1925 г.), така и с филмовото отличие „Оскар“ (1939 г.) за сценария на своята емблематична пиеса „Пигмалион“.
Неговият житейски и творчески път обхваща почти цяло столетие, изпълнено с бурни социални, политически и културни промени, които той отразява и анализира с неподражаема, безмилостна ирония. Шоу използва силата на парадокса и сатирата, за да провокира интелекта и да изобличи класовото лицемерие на своето време, отбелязва енциклопедия „Британика“. Ирландският драматург е автор на над 60 пиеси.
ОПРЕДЕЛЯ УЧИЛИЩЕТО КАТО ЗАТВОР ЗА УМА И СЕ САМООБРАЗОВА
Джордж Бърнард Шоу се ражда в Дъблин през 1856 година в бедно протестантско семейство. Ранните му години са белязани от финансова несигурност и липса на академично образование. Шоу искрено не харесва училището, определяйки го като затвор за ума. Това изпитание обаче не спира неговото интелектуално развитие.
Той се превръща в класически пример за самообразован човек, който прекарва безброй часове в читалните на Британския музей и държавните библиотеки, попивайки знания по философия, икономика, история и изкуство. През 1876 г. Шоу окончателно се премества в Лондон, където стъпка по стъпка започва неговият истински възход като писател, публицист и мислител, отбелязва енциклопедия „Британика“.
ДРАМАТУРГИЯТА – ИСТИНСКОТО МУ ПРИЗВАНИЕ
В началото на кариерата си Шоу опитва да пробие на литературната сцена с писане на романи, но те нямат успех и са отхвърлени от издателите. Истинското му и неоспоримо призвание се оказва драматургията. Той преобръща изцяло традициите на британския театър, като заменя сантименталните и повърхностни пиеси с дълбоки, ангажирани социални драми. Вдъхновен от реализма на норвежкия драматург Хенрик Ибсен, Шоу превръща театралната сцена в трибуна за сериозни обществени дискусии. Той вярва, че изкуството трябва да възпитава, да провокира критичната мисъл, да задава неудобни въпроси и да изобличава лицемерието на обществото.
Неговото драматургично творчество е огромно по своя обем, но няколко творби остават вечни класики. Пиесата „Пигмалион“ е най-популярното му произведение, в което чрез преобразяването на Елиза Дулитъл той анализира класовите различия, предразсъдъците и силата на езика. Други знакови пиеси са „Къщата на вдовеца“, където атакува експлоатацията на бедните и лицемерието на висшето общество, „Професията на госпожа Уорън“, разглеждаща икономическите причини за проституцията, и историческата драма „Света Йоанна“, която окончателно затвърждава световното му признание.
Автор е и на пиесите „Кендида" (1898), „Избраник на съдбата" (1898), „Човек и свръхчовек" (1903), „Майор Барбара" (1907), „Андрокъл и лъвът" (1916), „Пигмалион" (1916), „Дом на разбитите сърца" (1919) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1925 г. за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с поетична красота.
САРКАСТИЧНИЯТ МУ ХУМОР РАЖДА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО „ШОУВИЗЪМ“
Характерният стил на Шоу се отличава с брилянтен диалог и парадоксален, често саркастичен хумор. Този специфичен подход ражда термина „шоувизъм“ – способността да се разкриват дълбоки истини чрез забавни, остри и на пръв поглед абсурдни твърдения. Неговите герои рядко са изцяло добри или лоши. Те са сложни личности, които пламенно спорят на сцената за морал, религия, капитализъм, социализъм и правата на жените, пише на своя сайт международната организация, посветена на изследването на живота и творчеството на Шоу - The International Shaw Society.
БОРИ СЕ ЗА РЕФОРМИ ЧРЕЗ МИРНИ СРЕДСТВА
Освен като драматург, Шоу е активен и влиятелен обществен деец. Той е един от най-видните членове и основатели на Фабианското общество – организация, която се бори за социални реформи и изграждане на социалистическо общество чрез мирни, еволюционни и демократични средства, а не чрез насилствени революции. Неговите политически есета, памфлети и публични лекции оказват огромно влияние върху формирането на модерната лява политическа мисъл във Великобритания.
Шоу остава в паметта на поколенията и със своя ексцентричен начин на живот. Той е бил строг вегетарианец, пълен въздържател от алкохол и страстен привърженик на реформата на английския правопис. Дори на преклонна възраст запазва своя удивително остър ум, феноменална памет и пиперлив език. Той не спира да пише и да коментира глобалните политически събития до самата си смърт през 1950 г., когато умира на 94-годишна възраст.
Той ни завещава непреходния урок, че най-мощното оръжие срещу глупостта, предразсъдъците и несправедливостта са пречистващият смях, висшият интелект и моралната смелост да казваш истината право в очите на света, отбелязва The International Shaw Society.
Малко след смъртта на Джордж Бърнард Шоу германският писател и носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. Томан Ман пише паметното есе G.B.S.Mankind's Friend („Дж. Б. Ш. - приятелят на човечеството“), публикувано в литературното списание The Yale Review през пролетта на 1951 г. Според Ман естетическият елемент и творческата радост са били най-ефективното оръжие на Шоу за просветление на умовете.
„На Шоу му пукаше какво ще стане със света до самата му деветдесет и четири годишна възраст. Духовникът, който четеше молитвите до смъртното му легло, беше напълно прав, когато каза: „Този човек със сигурност не беше атеист.“ Той не беше атеист, защото благоговееше пред жизнената сила, която провежда толкова благороден експеримент с човека на земята, и искрено се тревожеше да не би Божият експеримент да се окаже провал. Убеден, че естетическият елемент и творческата радост са най-ефективните инструменти на просветеното поучение, той неуморно въртеше блестящия меч на своето слово и остроумие срещу най-ужасяващата сила, застрашаваща триумфа на експеримента – глупостта. Той направи всичко по силите си, за да поправи съдбовния дисбаланс между истината и реалността, за да издигне човечеството до по-високо стъпало на социална зрялост. Той често сочеше с насмешка човешките слабости, но шегите му никога не бяха за сметка на човечеството. Той беше приятел на човечеството и именно в тази роля ще живее в сърцата и спомените на хората“, пише Томас Ман.
ШОУ И БЪЛГАРИЯ
Ирландският драматург е свързан с България чрез антивоенната си комедия, написана през 1894 г., „Оръжията и човекът“.
Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на лауреата на Нобелова награда за литература. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий, отбелязва на сайта си Народен театър „Иван Вазов“. Повод за този коментар е, че през ноември на 2024 г. световноизвестният американски актьор и режисьор Джон Малкович постави на сцената на Народния театър пиесата на Шоу.
Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата Сръбско-българска война. В световен мащаб пиесата е призната класика, по която е създадена дори популярната виенска оперета „Шоколадовият войник“ на Оскар Щраус. Въпреки това, в България творбата има противоречива съдба заради начина, по който Шоу описва бита и нравите на българите от края на XIX век, включително шеги за липсата на библиотеки и навиците за къпане.
Премиерата на пиесата в България през есента на 2024 г. доведе до обществени дебати, протести и сблъсъци пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, когато Джон Малкович постави пиесата на българска сцена. Критиците на пиесата я определят като антибългарска подигравка, докато защитниците и литературните експерти подчертават, че Шоу използва карикатурата универсално и осмива човешкото тщеславие въобще, а не конкретна нация.