Навършват се 240 години от рождението на Вилхем Грим - майсторът на думите, който вдъхна живот на приказките за Пепеляшка и Снежанка

"Имало едно време..." - така започват любимите на малки и вече пораснали деца истории. Човечеството дължи обичаните си приказки като "Пепеляшка", "Снежанка", "Спящата красавица", "Червената шапчица", "Хензел и Гретел", "Бременските музиканти" и други на двамата братя Якоб и Вилхелм Грим - Братя Грим, както те ще останат в историята. Съвременният облик на тези непреходни истории обаче до голяма степен е дело на по-малкия от двамата, Вилхелм Грим, от чието рождение днес се навършват 240 години.
С "Имало едно време..." започва и приказката на породените братя Якоб и Вилхелм - двете най-големи момчета в заможно семейство, които след загубата на баща си се налага още от малки да свикнат с отговорностите на възрастни. Пораснали рано, те ще останат близки през целия си живот, свързвани не само от братска обич, но и от общото си дело, което ще остави своя отпечатък върху световното културно наследство, пише "Юронюз".
Германският учен, филолог, лингвист, фолклорист, библиотекар, университетски професор и съавтор на най-известния сборник с приказки в света Вилхелм Карл Грим е роден на 24 февруари 1786 г. в градчето Ханау (днешна Германия).
Заедно със своя по-голям брат Якоб Грим, роден на 4 януари 1785 г., той посвещава живота си на изследването на германския език, литература и устно народно творчество. 
Името на двамата остава трайно свързано с "Приказките на Братя Грим" - сборник, чието първо издание "Детски и домашни приказки" излиза през 1812 г.
След като завършва Марбургския университет, проблеми със здравето - астма и болно сърце, дълго време пречат на Вилхелм да си намери работа. Така през 1806 г. той се присъединява към брат си Якоб в събирането на приказки.
Германският журналист Матиас Матусек, цитиран от в. "Гардиън", описва Братя Грим като лекари на съзнанието, които са "подслушвали" първичните радости, страхове и надежди на своите сънародници.
Макар двамата братя да работят в тясно сътрудничество, изследователите отбелязват, че именно Вилхелм има ключова роля в литературната обработка на текстовете, въпреки че първоначалната им цел е да записват фолклор за научни цели. 
Докато брат му Якоб е по-скоро изследователят, фокусиран върху научната част в търсене на историческите корени, Вилхелм, който е по-артистичен, жизнерадостен, приветлив и общителен, и още от дете обича да чете и да разказва истории, има съществена заслуга за стилистичната обработка на приказките. Той редактира и преработва събраните разкази, изглажда стила, придава им по-цялостна художествена форма и адаптира част от съдържанието за по-широка публика, включително за детска аудитория, според енциклопедия "Британика". 
Първите издания на "Детски и домашни приказки" са доста груби и сурови. През годините Вилхелм Грим многократно преработва историите, правейки ги по-четивни, увлекателни и достъпни за деца, ограничавайки жестокостта и добавяйки повече диалози, поетичност, християнски мотиви и морални поуки. Неговият принос се състои и в трансформирането на фолклорните разкази в литературни произведения, запазвайки духа на народа, но добавяйки романтичен и вълшебен оттенък.
Благодарение на неговата редакция приказки като "Снежанка", "Пепеляшка", "Червената шапчица" и "Хензел и Гретел", "Рапунцел" и много други придобиват познатия си днес облик и стават основа на световната детска литература.
Освен като събирач и редактор на приказки, Вилхелм Грим се утвърждава и като уважаван учен. Той работи върху изследвания, посветени на средновековната германска литература, героичния епос и историческото развитие на езика. Заедно с брат си участва и в амбициозния проект за създаването на огромния "Немски речник" (Deutsches Worterbuch) и е основоположник на съвременната германистика - науката за немския език и литература. Този колосален труд започва през 1854 г. и е завършен от други учени години след смъртта на Братя Грим.
През годините Вилхелм Грим заема академични длъжности, сред които и професор в Берлинския университет, и е член на научни дружества. 
В епохата на Наполеоновите войни, Братя Грим чрез приказките търсят и утвърждават немския дух и култура. "Те са били мотивирани от желанието да популяризират чувството за немско наследство в момент, когато Германия не е била обединена политическа единица. Смятали, че това ще помогне на германците да придобият чувство за идентичност в момент, когато все още са били политически раздробени", казва Ан Шмайзинг, автор на англоезична автобиография на Братя Грим, цитирана от WU Magazine. 
Двамата братя в крайна сметка са ни научили, че приказките носят нравствеността, мъдростта и културната идентичност на даден народ.
"Хората вероятно винаги са разказвали на децата си приказки и митове с образователна цел. Дори и възрастните обаче могат да научат нещо от приказките", казва навремето пред ДПА Холгер Ерхард, професор от университета на Касел и специалист по делото Братя Грим. 
Вилхелм Грим умира на 16 декември 1859 г. в Берлин. Четири години по-късно - на 20 септември 1863 г., умира и Якоб Грим.
Историците отбелязват, че делото на Якоб и Вилхелм Грим надхвърля рамките на националната традиция. Събраните и редактирани от тях приказки се превръщат в част от световното културно наследство, обогатявайки приказното творчество на различни народи и оказвайки трайно влияние върху литературата, театъра, киното и образованието.
"Приказките на Братя Грим" са преведени на повече от 170 езика. Най-превежданото произведение на немската литература преминава през седемдесет съкратени издания, при това още докато братята са живи. С всяко следващо издание сборникът се разраства и в крайна сметка включва 210 приказки. Първото му издание, което се съхранява в музея в германския град Касел, посветен на двамата братя, е включено в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г. 
Вилхелм Грим обаче е творческият двигател, майсторът на езика, човекът, който вдъхва живот и литературна форма на народните предания, превръщайки ги в непреходни приказки и в неизменна част от детството на поколения хора по света.