Навършват се 80 години от рождението на музиканта Били Престън

Днес се навършват осемдесет години от рождението на американския пианист, органист, певец и композитор Били Престън.
Роден на 2 септември 1946 г. в Хюстън, Тексас, Уилям Евърет Престън, който според сайта AllMusic е сред най-значимите студийни музиканти в стиловете госпъл, ритъм енд блус, соул, фънк и рок, работи с имена като „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“, Рей Чарлз, Сам Кук, Арета Франклин, Ерик Клептън и Джордж Харисън. Така Престън оставя следа едновременно като солов изпълнител и като един от най-търсените клавиристи в популярната музика.
Престън проявява музикалния си талант още като дете. Израства в Лос Анджелис и започва да свири на пиано още на тригодишна възраст. Според Texas State Historical Association той е около десетгодишен, когато вече акомпанира на госпъл певицата Махалия Джаксън. Като дете се появява и във филма St. Louis Blues от 1958 г., където изпълнява ролята на младия У. К. Хенди.
През 1962 г. 15-годишният Престън е на европейско турне с Литъл Ричард. В Хамбург той среща „Бийтълс“, които по това време все още не са международни звезди. По-късно Престън работи със Сам Кук и Рей Чарлз, като постепенно се утвърждава като музикант, способен да преминава между разнообразни стилове и направления.
Пътищата му с „Бийтълс“ се пресичат отново в началото на 1969 г. Тогава Джордж Харисън го кани да участва в сесиите за проекта Get Back. Престън се включва в записите в момент, когато отношенията между четиримата музиканти са напрегнати. Клавиристът остава с групата и по време на прочутия концерт на покрива на сградата на „Савил Роу“ в Лондон на 30 януари 1969 г. – последното публично изпълнение на „Бийтълс“.
Официалният сайт на „Бийтълс“ отбелязва, че участието на Престън в сесиите променя атмосферата в студиото и че той се превръща във важна част от работата по Get Back. Неговите клавирни партии са запазени и в записите, които по-късно влизат в албума Let It Be. Сингълът Get Back, издаден на 11 април 1969 г., е издаден с обозначението The Beatles with Billy Preston. Официалният сайт на групата посочва, че това е единственият сингъл на „Бийтълс“, при който по тяхно желание друг изпълнител е посочен с името си.
Самият Престън по-късно разказва, че не е знаел предварително, че името му ще бъде включено върху изданието. „Най-голямата изненада беше, когато записът излезе. Те не ми бяха казали, че ще сложат името ми! Момчетата бяха много добри към мен“, спомня си той през 2002 г., цитиран от официалния сайт на „Бийтълс“.
Така постепенно се налага и определението „петият бийтъл“ – прозвище, което остава свързано с него и до днес. Но кариерата на Престън далеч не се изчерпва с връзката му с ливърпулската четворка.
След „Бийтълс“ той продължава да работи с Джордж Харисън и участва в Concert for Bangladesh през 1971 г., организиран от Харисън и Рави Шанкар в Ню Йорк. От Американската звукозаписна академия припомнят, че албумът от благотворителното събитие печели „Грами“ за албум на годината през 1973 г.
През 70-те години идва и най-силният период на Престън като солов изпълнител. Outa-Space му носи награда „Грами“ за най-добро поп инструментално изпълнение, а Will It Go Round in Circles и Nothing from Nothing се превръщат в големи хитове. Според архива на звукозаписната академия Престън има две награди „Грами“ и девет номинации.
Престън е и автор на песента You Are So Beautiful, която по-късно става световноизвестна в интерпретацията на Джо Кокър. Паралелно със собствените си записи той продължава да бъде търсен като клавирист от други големи имена. От AllMusic посочват сред сътрудничествата му записи с Джордж Харисън, Боб Дилън и Sly and the Family Stone.
Особено важна е връзката му с „Ролинг стоунс“. Престън участва в албуми като Sticky Fingers, Exile on Main St., Goats Head Soup и It's Only Rock 'n Roll, а през 70-те години свири и с групата на концерти. Неговият „Хамонд“ орган и клавирни партии допринасят за характерното звучене на някои от записите на групата.
Мястото му в музикалната история е отбелязано от специализираната преса още докато е жив. Архивът на A&M Records посочва публикации за Престън в американското сп. „Ролинг стоун“ още от началото на 70-те години, включително рецензии за негови албуми и сингли. През 1975 г. списанието публикува материала Billy Preston's Gospel Truths.
Почти половин век по-късно интересът на списанието към Престън се възражда. В публикация от 2024 г. журналистът Дейвид Браун разглежда документалния филм Billy Preston: That's the Way God Planned It и проследява необичайния път на музиканта между госпъла, „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ и американската соул сцена. В материала е цитиран Ерик Клептън, който описва сценичното въздействие на Престън с думите, че той „ти отнемаше сцената, без да го осъзнаваш“.
Самият документален филм представя Престън не само като „петия бийтъл“, а като самостоятелна фигура в историята на популярната музика. В него са използвани архивни кадри, фотографии и интервюта, които проследяват работата му с „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“, Рей Чарлз, Арета Франклин и други големи имена.
От Залата на славата на рокендрола определят Престън като „съществена част от тъканта на рокендрола“ и подчертават неговия характерен звук, изграден от фънки ритми и госпъл влияния в гласа и пианото му. През 2021 г. той е приет посмъртно в Залата на славата и получава наградата Musical Excellence. Представяйки го при приемането му в Залата на славата на рокендрола, Ринго Стар казва: „Били беше „Бийтъл“ и Били беше „Ролинг стоунс“.“
В последните десетилетия от живота си Престън преминава през трудни периоди, включително проблеми със зависимостите и здравето. Въпреки това продължава да работи като студиен музикант и да записва с изпълнители от различни поколения. Сред по-късните му партньори са Ерик Клептън, Нийл Даймънд и Ринго Стар.
Били Престън умира на 6 юни 2006 г. в Скотсдейл, Аризона, на 59 години, а от в. „Вашингтон пост“ го характеризират като музикален талант, чиято кариера включва работа с редица прочути изпълнители, авторството на Nothing from Nothing и You Are So Beautiful и двете награди „Грами“.
Осемдесет години след рождението му Били Престън остава фигура, която трудно може да бъде поставена само в една музикална категория. Той е част от последните години на „Бийтълс“, свири с „Ролинг стоунс“, създава собствени хитове, работи с Джордж Харисън, Рей Чарлз и Ерик Клептън и успява да пренесе госпъл енергията от църковната музика в сърцето на рок, соул и фънк сцената.