Навършват се 90 години от рождението на чешкия актьор и драматург Павел Ландовски

Навършват се 90 години от рождението на чешкия актьор и драматург Павел Ландовски. Той оставя ярка следа в чешките театър и кино, както и в съпротивата срещу комунистическия режим като един от подкрепилите „Харта 77“ и близък приятел на драматурга, дисидент и по-късно президент на страната Вацлав Хавел, пише сайтът Memory of Nations
Ландовски започва професионалния си път без театрално образование, но се превръща в един от водещите актьори на пражкия „Чинохерни клуб“, пише пиеси и участва в едни от знаковите филми на чешката нова вълна. Името му се свързва и с дейности срещу комунистическия режим в родината му. 
Роден е на 11 септември 1936 г. в историческия град Немецки брод, а по-късно семейството му се премества в Пардубице. Учи в Средното индустриално училище в Теплице. В града са и първите му театрални изяви – като статист в оперета и в малки роли. Иска да стане актьор и четири години кандидатства в театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Прага, но без успех.
Започва като стажант-актьор в Северноморавския театър в Шумперк, а след това в Клатови и Пардубице, преди да стигне до Прага, където е сред най-ярките филмови актьори на 60-те години на миналия век, пише Divadlo.cz. През 1966 г. започва да играе в театър „Чинохерни клуб“ и до 1976 г. е един от водещите членове на трупата според Чешката театрална енциклопедия.
В „Чинохерни клуб“ се оформя стилът, с който Ландовски остава в историята на чешкия театър. Там се разгръща като „голям комедиен актьор“ и „майстор на портретната гротеска“ според Чешката театралната енциклопедия. В неговите образи се съчетават „жива енергия, естественост и спонтанност“ с карикатура и натуралистичен детайл. Сред ролите му са Градоначалникът в „Ревизор“ на Гогол, Лопахин във „Вишнева градина“ и Астров във „Вуйчо Ваньо“ на Чехов.
През 1969 г. в „Чинохерни клуб“ е поставена пиесата му Hodinový hoteliér под режисурата на Евалд Шорм. По-късно създава още пиеси, сред които „Случай за селския полицай“, „Санитарна нощ“ и „Арест“. Чешката театрална енциклопедия отбелязва, че в неговите пиеси с драматична интуиция, емпатия и хумор са представени хората от втората половина на XX век и промените в обществото по онова време.
Паралелно с театъра Ландовски се утвърждава и в киното като един от най-изявените чешки филмови актьори от 60-те години и от периода на новата вълна, както пише Чешката театрална енциклопедия. Популярност му носят ролите в Každý mladý muž („Всеки млад мъж“), Svatba jako řemen, Soukromá vichřice и др.
Има малка роля в лентата „Строго охранявани влакове“ (Ostře sledované vlaky) от 1966 г. на Иржи Менцел, отличен с награда „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм през 1968 г. Ландовски участва и в друг филм с голямо признание от Киноакадемията в САЩ– американската продукция „Непосилната лекота на битието“ (1988 г.) на режисьора Филип Кауфман, базиран на едноименния роман на Милан Кундера. Продукцията има две номинации за „Оскар“ - за най-добра операторска работа и най-добър адаптиран сценарий.
След нахлуването на съветски военни в Чехословакия през 1968 г., Ландовски заема критична позиция към режима и в началото на 1977 г. се оказва редом до Вацлав Хавел и писателя Лудвиг Вацулек. През януари тримата са задържани в Прага, докато се опитват да предадат текста на „Харта 77" на Федералното събрание, пише Radio Prague International, което отбелязва, че Ландовски е сред първите подписали документа.
В „Харта 77" се настоява комунистическата власт да спазва човешките права, залегнали в международни споразумения, по които страната е поела ангажименти. По онова време Ландовски е лишен от правото да работи във филмопроизводството и в телевизията, а след подписването на хартата не може да излиза и на театралната сцена. Така е лишен от всякаква възможност да се препитава.
В архивните си спомени, публикувани от Memory of Nations, актьорът говори за приятелството си с Хавел и как е бил задържан заради „Харта 77“. Архивът съхранява и негови записи за участието му в т.нар. „апартаментен театър“ – спектакли, играни в частни жилища, извън официалните сцени, чрез които културният живот продължава въпреки ограниченията. 
През 1979 г. заминава за Виена заради проблеми с чехословашката Държава сигурност, пише Radio Prague International. Там е ангажиран от виенския „Бургтеатър“ и остава в Австрия. По време на престоя е отнето чехословашкото му гражданство при акция, в която от страната са прогонени неудобни за властта интелектуалци и дисиденти.
Връща се в родината си в първите дни на Нежната революция през 1989 г. и отново се заема с театъра и киното. Един от забележителните моменти на този нов етап от кариерата му е участието в „Аудиенция“ на Хавел в „Чинохерни клуб", където изиграва Сладек. Чешката театрална енциклопедия определя ролята, която прави, като един от върховете на модерното чешко актьорско изкуство.
Павел Ландовски умира на 10 октомври 2014 г. на 78-годишна възраст.