Навършват се 90 години от рождението на испанския танцьор на фламенко и хореограф Антонио Гадес

Може би ще станеш велик матадор, но знам, че можеш да бъдеш и велик танцьор. Ако обаче те прободе бик, няма да си нито танцьор, нито матадор. С тези думи Пилар Лопес, една от танцьорките от т.нар. златен век на фламенкото от 30-те и 40-те години на XX век, успява да убеди Антонио Гадес да се отдаде на танците. И той се превръща в един от най-влиятелните испански танцьори и хореографи на 20-и век. Днес се навършват 90 години от рождението му. 
Гадес приема танца като средство за разказване на история от началото до края – с фабула, герои и драматична структура, а не като поредица от фигури. По този начин той допринася за сближаването на испанския танц с театъра, както и с киното, пишат медии в родината му.
В средата на миналия век Антонио Гадес, който тогава е 15-годишен, се вслушва в съвета на Пилар Лопес. Световна слава му носи и участието във филми на испанския режисьор Карлос Саура. 
Роден е като Антонио Естеве Роденас на 14 ноември 1936 г. в Елда, близо до Валенсия. Напуска училище на 11-годишна възраст, за да започне работа. „Това беше нормално за бедните семейства по онова време“, разказва той пред в. „Индипендънт“.„Децата трябваше да носят пари вкъщи възможно най-скоро“. Опитва да се занимава с различни дейности - бокс, корида, колоездене, а на 12 години започва да танцува по улиците, „защото исках да се сближа с момичетата", казва той.
Малко по-късно демонстрира танцувалните си умения и в барове. Точно в един от тях в Мадрид е забелязан от Пилар Лопес, която го ангажира в танцовата си школа. За един сезон в трупата и едва 16-годишен, Гадес става премиер-солист и в продължение на девет години заедно с Лопес покорява най-престижните сцени в света, разказва в. „Лос Анджелис таймс”. Тя оказва сериозно влияние върху представа на младежа за фламенкото, напътства го в стремежа да развие и обнови танца, допълва изданието.
„В традицията на фламенкото е заложено изразяването на чувства. Танцът обаче се е отклонил значително от първоначалния си облик – израз на душевно състояние. Хората танцуваха от радост, тропаха с крака от гняв. Постепенно обаче тази експлозия от енергия беше превърната в завъртания, подскоци, елегантни фигури…”, казва Гадес в интервю през 1984 г., цитирано от ina.fr. „За да се върнем към това, което прави фламенкото истинско, трябва да има спонтанност, свобода да изразяваш чувствата в момента, в който ги изпитваш. Трябва да усещаш радост и болка, да им позволиш да проличат, да им придадеш форма”, отбелязва той. С тази идея Антонио Гадес се обръща към испанския фолклор, но не с намерението да възстанови миналото, а да измисля нещо ново. 
Испанецът трупа опит и като асистент на големия балетист Антон Долин в Римската опера, а също и като балетмайстор в миланската Ла Скала.
Политиката е друга страст на Антонио Гадес, припомня в. „Лос Анджелис таймс”. Убеден комунист, той напуска Испания през 1975 г. в знак на протест срещу диктатурата на Франсиско Франко. В продължение на четири години живее в Куба, а Фидел Кастро е кум на сватбата му с певицата и актриса Марисол, първата съпруга на Гадес. 
След смъртта на Франко през 1978 г., Антонио Гадес е назначен за директор на новосформирания Испанския национален балет, но през 1981 г. е уволнен по политически причини, припомня „Гардиън”. Повечето танцьори обаче си тръгват заедно с него и създават трупа, която придобива световна слава благодарение на гастролите си и филмите на Карлос Саура. 
Антонио Гадес участва в 10 филма, като най-голяма популярност му носят трите продукции на  Саура - „Кървава сватба“ (1981) е по пиесата на Федерико Гарсия Лорка, „Кармен“ (1983) е адаптация на романа на Проспер Мериме с музика от едноименната опера на Жорж Бизе, а „Любовна магия“ (1986) пресъздава балета на Мануел де Файя за жена, обладана от духа на починалия си съпруг, отбелязва „Лос Анджелис таймс”. Гадес се изявява не само като танцьор, но и като хореограф. Трилогията представя фламенкото и испанския танц като театрално изкуство според местни медии.
„Любовна магия” ще има прожекция на 40-ото издание на „Киномания” като част от фестивала „Градините на Испания”. Филмът на Саура с участието на Гадес ще бъде показан на 18 ноември в кино „Люмиер” в София.
За мнозина „Кървава сватба“ е най-добрият танцов филм, създаван някога, отбелязва „Гардиън”. 
„Кармен“ пък има номинация за награда „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.
Въпреки успехите на филмите, Гадес казва, че камерата го задушава. „На сцената танцуваш свободно“, отбелязва той пред вестник „Таймс“ през 1984 г. „Но камерата не позволява това. По технически причини трябва да спазваш определени правила, когато танцуваш пред камерата. Трябва да си много прецизен. Не може двама души да изпълняват едно и също движение едновременно. На сцената публиката може да ги види ясно, но камерата – не“.
Антонио Гадес има четири брака и пет деца. Той почина в Мадрид през юли 2004 г.