Навършват се две юбилейни дати от рождението на съставителите на първата обща енциклопедия „Българска енциклопедия“

Съставителите на първата обща енциклопедия „Българска енциклопедия“ от 1936 г. – братята Иван и Никола Данчови, бележат две юбилейни рождени дати, каза за БТА директорът на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково Анна Щилянова.
Това са 135 години от рождението на Иван Данчов, роден на 1 декември 1888 г., и 145 години от рождението на Никола Данчов, роден на 4 декември 1878 г. Информация за годишнините библиотеката е споделила както на официалната си интернет страница, така и на страницата си във Фейсбук.
Братята Данчови са български лексикографи, синове на бележития възрожденски художник Георги Данчов-Зографина. 
Освен в съавторство те имат и персонално авторство на различни издания, част от които също присъстват във фонда на Хасковската регионална библиотека. Сред тях са двутомната „Българска енциклопедия А-К“ и „Българска енциклопедия Л-Я“ от 1992 г. и 1993 г., както и „Френско-български речник с произношения“ на Иван Данчов от 1939 г.
За енциклопедията от 1936 г. от библиотеката коментират, че съдържа 35 000 статии. В нея са обяснени събития, явления, понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, литературни произведения и др. Разработени са биографични статии за много българи и чужденци, статии за селища и други обекти. Изданието е онагледено с рисувани портрети и картини, обясняват от библиотеката. И допълват, че съставителите са използвали материали, предоставени от БАН, от Народната библиотека в София, библиотеката на Министерството на външните работи и на изповеданията, официални издания и трудове на чужди учени и енциклопедисти.
В предговора братята пишат, че са се стремили към пълнота, но ”при всички тези наши грижи обаче, като всяко човешко дело, и нашата Енциклопедия не ще е съвършена. Нека само не се забравя, че не беше лека задачата ни.”
Никола Данчов (4 декември 1878  – 09 август 1956 ) завършва специалност „Славянска филология”в Софийския университет и специализира в Петербург, Виена и Лозана. До 1926 г. учителства в София. Сътрудничи на списанията  „Мисъл”,  „Български преглед”, на вестниците  „Развигор”,  „Литературен фронт” и др. Автор е на сборниците с разкази  „Дъждовни дни" (1901),  „Когато слънцето захождаше" (1911),  „Ева" (1923) и  „Родната стряха" (1935). Автор е на пиеси и множество статии за чистотата на българския език.
Иван Данчов (1 декември 1888 – 20 октомври 1960) завършва специалност „Френска филология” във Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина. Под името Ив. Д. Славянов издава "Правописен речник на българския книжовен език" (1938 г.). През 1954 г. съвместно с брат си публикува ново допълнено издание на правописния речник. Автор е на "Френско-български речник" (1939 г.), "Чужди думи в българския език" (1944 г.). Иван Данчов има принос и към съставянето на  „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома" (1963-1969г.).