Не е лесно да си съпруг на Мая Плисецкая, казва композиторът Родион Шчедрин, предупреждаван да не се жени за „дисидентката“

Никога не е бил член на комунистическата партия, но е бил председател на Съюза на композиторите на Руската федерация. КГБ са следили него и съпругата му Мая Плисецкая, но постига завидни успехи и известност по целия свят – така може да се опише накратко живота на руския композитор Родион Шчедрин, който почина тази седмица в Мюнхен на 92-годишна възраст.
Вдъхновен от руската литература и народните приказки, Родион Шчедрин създава в постсталинската епоха множество опери, балети, концерти и симфонии. Той и съпругата му, световноизвестната балерина Мая Плисецкая, са едни от емблемите на руската култура през втората половина на ХХ век. В родината си Шчедрин е подкрепян от водещи диригенти, сред които Валерий Гергиев, артистичен директор на Мариинския театър. В чужбина пък творбите му се популяризират от руския виолончелист в изгнание Мстислав Ростропович и от диригента Лорин Маазел.
През годините западните критици дават на Шчедрин смесени оценки, като понякога аплодират творбите му, а друг път ги определят като скучни и банални.
През дългата си кариера Шчедрин постоянно експериментира. Ранните му творби, вдъхновени от неговата любов към руските народни приказки, имат богата оркестрация, в която си личи влиянието на Сергей Прокофиев. Руският православен мистицизъм, мелодрамата, неоромантичната тоналност и хроматизмът също намират място в неговия звуков свят. В по-късните си произведения Шчедрин понякога използва техники, които напомнят 12-тоновите композиции на Арнолд Шьонберг, пише „Ню Йорк таймс“.
„Не е толкова трудно да бъдеш новатор“, казва той в интервю за вестника през 2002 г. „Да останеш във времето и да си интересен за бъдещите поколения – това е трудно“.
Въпреки постиженията си, по време на съветската епоха Шчедрин е бил принуден постоянно да балансира по политическото въже. Той и Плисецкая са били постоянно следени от КГБ. В разцвета на кариерата й на съпругата му не е било позволено да се изявява в чужбина, а служители на Министерството на културата са пречили на поставянето на произведения на Шчедрин като прекалено модерни или противоречиви.
Като част от този баланс той е бил председател на Съюза на композиторите на Руската федерация от 1973 до 1990 г. Шчедрин, който не е член на комунистическата партия, коментира, че тази длъжност е по-скоро почетна, отколкото административна.
След края на съветския режим репутацията на Шчедрин достига нови висоти в родината му. Интересът към музиката му в чужбина нараства, въпреки че много критици извън Русия го поставят по-ниско от двамата негови съвременници – София Губайдулина (1931 – 2025) и Алфред Шнитке (1934 – 1998).
Родион Константинович Шчедрин е роден в Москва на 16 декември 1932 г. Баща му, Константин, е бил композитор, пианист и преподавател по музикална теория, а майка му, Конкордия, е работила като финансист в Болшой театър. Израснал в Москва по време на войната, синът им четял с голям интерес произведенията на Лев Толстой, Николай Гогол, Антон Чехов и Владимир Набоков, като по-късно използва техните творби за основа на своите опери и балети.
Младият Шчедрин е силно повлиян и от честите си престои в провинцията, на 150 км южно от Москва, близо до родното село на баща си, където дядо му е бил православен свещеник. Народните приказки стават тема на няколко от най-важните композиции на Шчедрин.
Като буен, понякога и агресивен младеж, Родион е изключен от престижната Централна музикална школа в Москва, защото нарязва с бръснарско ножче свой съученик – цигулар. Баща му успява да го запише в друга водеща музикална академия – Московския хоров институт. Младежът композира пиеси, които привлекли вниманието на Арам Хачатурян, известния композитор и пианист, който му помогнал да постъпи в Московската консерватория през 1950 г. Единственото оплакване на Родион е, че трябва да посещава лекции по марксистка теория и как тя се отнася към музиката. Шчедрин по-късно си спомня максимата на учителя: „Музиката се създава от хората. Композиторът просто я аранжира.“
По-талантливите студенти, като Шчедрин, привличат вниманието и на двама велики руски композитори – Прокофиев и Шостакович, които са били в немилост пред диктатора Сталин. „Всяка нота, излязла от перата им, се посрещаше с интерес“, пише Шчедрин в своите „Автобиографични спомени“, публикувани през 2012 г. „Никакви заплашителни критики не можеха да угасят ентусиазма ни ни най-малко.“
Шчедрин се гордее с факта, че никой от семейството му не се е присъединил към комунистическата партия. На баща му е било забранено да концертира в продължение на месеци, защото е изразявал мнения за музиката, които са били в противоречие с партийната линия.
Вече изгряваща звезда на класическата музикална сцена в Москва, младият Шчедрин се влюбва в Мая Плисецкая, но е предупреден от партиен функционер, че тази връзка може да застраши кариерата му. Балерината произхожда от семейство, заклеймено като дисиденти. Баща й е екзекутиран по заповед на Сталин, а майка й е изпратена в сибирски затвор, припомня „Гардиън“.
Двойката все пак се жени и е принудена да търпи постоянното наблюдение от КГБ, включително подслушвателни устройства в апартамента им. В съветски вестник дори излиза стенограма на Плисецкая, която ругае тайната полиция, докато е в леглото с мъжа си. В продължение на години на балерината е забранено да участва в задграничните турнета на Болшой театър. 
Все пак Шчедрин признава в мемоарите си, че се е радвал на привилегирован живот в сравнение с по-малко известни артисти и обикновени граждани.
Въпреки натиска от страна на правителството, двойката продължава да постига успехи. Световноизвестната балерина засенчва съпруга си и той отбелязва в автобиографията си: „Не е лесно да си Мая Плисецкая. Нито е лесно да си съпруг на Мая Плисецкая.“
Шчедрин създава за нея балетите „Кармен сюита“ (1967), по музиката на Бизе, и „Ана Каренина“ (1971). Министерството на културата забранява представленията на „Кармен сюита“ в продължение на години, наричайки я „оскърбление към шедьовъра на Бизе“. Впоследствие мнозина се съгласяват с обяснението на Шчедрин за забраната: „Просто съветската власт се страхуваше до смърт от секса.“
Политическата либерализация при Михаил Горбачов и разпадането на Съветския съюз през 1991 г. ускоряват световната кариера на композитора. Неговият близък приятел Ростропович, виолончелистът в изгнание, поръчва на  Шчедрин да композира операта „Лолита“ (1993) по романа на Набоков и дирижира премиерата й в Кралската шведска опера в Стокхолм. През 2002 г. Лорин Маазел, музикален директор на Нюйоркската филхармония, възлага на Шчедрин да композира операта „Омагьосаният скитник“.
Западните критици приемат със смесени чувства композитора. В рецензия от 2015 г. за представление в Бруклинската академия за музика критикът на „Ню Йорк таймс“ отхвърля „Омагьосаният скитник“ като „мрачна, клиширана и скучна“.
В поредица от рецензии за балети на Шчедрин, изпълнени от Мариинския балет в Метрополитън опера през юли 2011 г., друг критик на вестника аплодира „Конче вихрогонче“ (1956) като „изключително весел, свеж като маргаритка, очарователно приятелски“, но обявява „Ана Каренина“ за „пълна загуба на време за всички“.
След падането на съветския режим Шчедрин и Плисецкая избират да живеят предимно в Мюнхен. Каквито и да са били неговите негодувания за репресиите, на които той и съпругата му са били подложени, по всичко личи, че те бързо отшумяват.
След смъртта на Мая Плисецкая през 2015 г. композиторът продължава да концертира като пианист, а най-известният диригент в Русия, Гергиев, организира четиридневен музикален фестивал в Москва в чест на Шчедрин през декември 2017 г.
„Щастлив съм, че прекарах живота си, отдаден в музиката“, пише той в края на мемоарите си. „И щастлив, че съм роден в Русия, за да го направя.“