Не е нужно програмите за профилирана подготовка да са толкова амбициозни, каза министър Красимир Вълчев

Не е нужно програмите за профилирана подготовка в училищата да са толкова амбициозни и ще ги оптимизираме, каза днес пред журналисти във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По думите му новите ще са на база преминаване от специалности към професии. Списъкът е по-окрупнен, защото днешните деца ще живеят в години, които ще изискват честа смяна на професиите, посочи Вълчев. По думите му това налага създаването на по-гъвкав класификатор на професиите, съответно и нови програми в професионалното образование.
В средното образование ще бъде реализиран комплекс от мерки за насърчаване изучаването на математика и природни науки, припомни министърът. Според него най-силните инструменти в това отношение са учебните програми, оценяването и учебните планове. Краткосрочната реформа ще включва въвеждане на интегрални изпити в седми и десети клас, допълни Вълчев и уточни, че по-подробно концепцията ще бъде представена още през тази седмица.
По думите на министъра промяната на учебните планове включва най-сериозно увеличение на часовете по математика и природни науки, малко по-малко – на тези по български език и литература (БЕЛ). Нарастването ще е за сметка на чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.
Най-лошите резултати са при математиката и природните науки, учениците не могат да решават практически задачи, посочи Вълчев. Той подчерта, че средният брой точки по математика на изпита в седми клас е 43, но това е ефект на частните уроци. Средният брой точки в десети клас е 35, което показва реалното състояние, и означава близо 50 на сто двойки, допълни Вълчев. Като много сериозен проблем той изтъкна, че учениците не могат да решават практически задачи. По думите му поради тази причина такива ще бъдат вкарани повече в изпитите в седми и десети клас. Задачите ще изискват базови знания от природните науки - не да се знаят наизуст физични закони, или класификацията на биологичните видове, а да се решават задачи, например с калории и храни, с киловатчасове, обясни министърът. Според него с новите правила изпитът след седми клас дори ще е по-лесен за тези, които учат с разбиране, а не наизустяват.
Големият проблем на българските ученици е, че като не разбират, заучават, но след това забравят и нямат трайни знания, допълни Вълчев. Според него настоящите учебни програми са прекалено академични и трябва да бъдат променени, но това ще коства 4-5 години. Започнали сме процеса, но до приключването му ще са нужни краткосрочни мерки и такива са интегралните изпити и увеличението на часовете по математика и природни науки, обясни министърът. Той подчерта, че е важно децата да имат време да правят опити и практически упражнения в училище. Акцентира и върху подготовката им по хуманитарни науки. По думите му концентрацията на слаби резултати по БЕЛ е основно в регионите, където учениците не говорят български в семействата си.