Британският актьор Албърт Фини, от чието рождение днес се навършват 90 години, има пет номинации за наградата „Оскар“, но никога не е присъствал на бляскавата церемония в Холивуд.
„Това е много дълга вечер и не е точно моята представа за приятно излизане. Защо да седя пет часа в среда, където не се пуши и не се пие?“, казва актьорът, цитиран от неговия биограф Куентин Фалк. Албърт Фини e театрален и филмов актьор, който олицетворява гнева и неудовлетворението на цяла една епоха в произведения, отразяващи живота на работническата класа и социалните бунтове, пише „Ню Йорк таймс“.
Той е звезда, която се чувства еднакво комфортно във филми като „Том Джоунс“, „Убийство в „Ориент Експрес“, „Под вулкана“ и „Ерин Брокович“, както и на британската театрална сцена.
За първи път Фини привлича широкото внимание заедно със свои съвременници като Алън Бейтс и Том Кортни, актьори, известни колективно като „ядосаните млади мъже“ – колеги на драматурзите и романистите, които споделят това прозвище. Заедно те помагат да се насочи погледът на Великобритания навътре, към суровите индустриални пейзажи, където едно поколение недоволни младежи протестира срещу класовата система и клаустрофобичния капан, която тя залага за работниците, затворени в безизходицата на ежедневието, пише „Ню Йорк таймс“.
Фини е изстрелян към ранна слава от Saturday Night and Sunday Morning – нискобюджетен филм от 1960 г., пропит от смог, гледки към комини и лишения и заснет в суров черно-бял стил. Играе неспокоен млад мъж, заплетен в сексуални приключения и пиянски запои, целящи да го разтушат от работата в голяма фабрика за велосипеди.
Северният му акцент с широки гласни придава автентичност на ролята, а стилът му на игра е сравняван благосклонно с този на титани на английската сцена като Лорънс Оливие. Въпреки това той предпочита богатството пред похвалите според биографа му Куентин Фалк.
„В началото на 60-те години Фини е екранното въплъщение на новия герой от работническата класа“, пише Фалк в книгата си Albert Finney in Character („Албърт Фини в ролята“), публикувана през 1992 г. „В театъра той е едва на 20 години, когато е провъзгласен за „новия Оливие“. Въпреки това, вместо да преследва утвърждаване на подобни сравнения, той става милионер и прави любов с красиви жени на няколко континента“.
„За някои той все още е водещият актьор на своето поколение; за други обаче той претърпява провал. За още по-суровите критици изглежда, че остава весело ленив, почти умишлено не успявайки да изпълни забележителната си обещаваща кариера“, добавя Фалк.
„Ядосаните млади мъже са възмутени, защото в следвоенна Великобритания сякаш нищо не се променя“, коментира „Ню Йорк Таймс“ през 2000 г. Техните герои се зараждат от творчеството на романисти като Алън Силитоу, Джон Брейн и Дейвид Стори, както и от драматурга Джон Озбърн, чиято пиеса „Обърни се с гняв назад“ определя параметрите на това, което става известно като „кухненски драми“ в края на 50-те и 60-те години на миналия век.
Гневните млади мъже са прелюдия към експлозията на творчество и свобода, която характеризира така наречените „Главоломните 60-те“, когато песните на „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и други групи стават химни на нова либералност, променяща британското общество.
Фини продължава да играе разнообразни филмови роли, от белгийския детектив Еркюл Поаро в „Убийство в „Ориент Експрес“ (1975) на Сидни Лъмет до борбения адвокат Едуард, който наема на работа главната героиня (Джулия Робъртс) в „Ерин Брокович“ (2000).
През 2007 г. Албърт Фини изчезва от публичното пространство, като разкрива едва през 2011 г., че се бори с рак от четири години. След завръщането си към актьорството той приема малки роли в трилъра „Наследството на Борн“ и филма за Джеймс Бонд „007 координати: Скайфол“, и двата от 2012 г., припомня Би Би Си.
„Моделът на живота ми е, че няма модел“, казва веднъж Фини. „В работата ми харесва да правя неща, които са различни, контрастиращи. Аз се лутам, вместо да вървя в някаква определена посока“.
Един епизод от 1960 г. сякаш потвърждава тази самооценка. Фини преминава дълъг кастинг за главната роля в епичния филм „Лорънс Арабски“, но според биографа Фалк той отхвърля изгоден петгодишен договор с продуцента на филма, Сам Шпигел, като казва: „Не знаех къде искам да бъда след пет години – нито пък утре, ако щете.“
Ролята на авантюриста Т. Лорънс отива при Питър О'Тул и го превръща в международна звезда.
Фини е номиниран пет пъти за „Оскар“, четири от които за най-добър актьор: за „Том Джоунс“, „Убийство в „Ориент Експрес“, The Dresser и „Под вулкана“. Изпълнението му в „Ерин Брокович“ му донася номинация за поддържаща роля, уточнява сайтът imdb.com. Той е номиниран и 13 пъти за награда БАФТА, като я печели два пъти. Актьорът никога не взима „Оскар“, но и не се старае да присъства на бляскавите церемонии.
Неприязънта на Фини към подобни почести се простира дори до британската система от медали, рицарски звания и аристократични титли. През 2000 г. той отхвърля възможността да стане сър Албърт Фини, казвайки, че системата на почести е начин за „увековечаване на снобизма“, пише „Гардиън“.
Албърт Фини е роден на 9 май 1936 г. в Салфорд, близо до Манчестър в Северозападна Англия, като трето дете и първи син на Алис Хобсън, която напуска училище на 14 години, за да работи във фабрика, и Албърт Фини-старши, който изкарва прехраната си със залагания на конни надбягвания.
Първоначално семейството живее в т.нар. редова къща – типичното тясно жилище на работническата класа в регион, където Индустриалната революция е покрила с патина от мръсотия и прах къщите, разположени една до друга и разделени от калдъръмени алеи и улици, пише „Ню Йорк таймс“.
Учител в гимназията му предлага да кандидатства в Кралската академия за драматични изкуства, най-престижната актьорска школа във Великобритания, по-известна като RADA, където той се явява на прослушване през 1953 г. и печели стипендия.
На 20 години той завършва курса си в RADA и играе в „Юлий Цезар“ на Шекспир в Бирмингам. След това изиграва Хенри V в едноименната пиеса – една от многото шекспирови роли, които утвърждават репутацията му на сцената.
Фини се запознава с Джейн Уенъм, колежка актриса, в Стратфорд-на-Ейвън през 1957 г. Двамата се женят и имат син, Саймън, но през 1961 г. се развеждат. През 1970 г. Фини минава под венчило с френската актриса Анук Еме – брак, който се разпада след осем години. През 2006 г. актьорът се жени за Пене Делмадж.
Филмът „Том Джоунс“, който печели три „Оскар“-а, включително за най-добър филм, го превръща в милионер на 27-годишна възраст. Той си взема 10-месечна почивка, за да пътува по света през по-голямата част от 1964 г.
„Често се чудя защо съм актьор“, казва Фини в телевизионно интервю през 1962 г. След това сякаш отговаря на въпроса, като говори за професията като за много публична форма на бягство.
„Мисля, че винаги наблюдавам и балансирам, и като че ли подреждам собствените си емоции“, казва той. „И единственият начин, по който мога да изляза от всичко това, е, когато играя.“
Албърт Фини умира на 7 февруари 2019 г. в Лондон след белодробна инфекция.