Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи, казва създателката на танцовия театър Пина Бауш

Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи, казва германската хореографка и създателката на танцовия театър Пина Бауш, от чието рождение днес се навършват 85 години. Нейният танцов театър, често наричан с по-краткото „танцтеатър“, е новаторска форма, повлияла на поколения танцьори.
Бауш, чиито корени са в предвоенния германски експресионизъм, помогна да се промени възприятието за това какво може да се включи в едно танцово представление. Нейните спектакли се отличават с дълбок театрален дух, с необичайни декори като например срутваща се стена и сцена, покрита с карамфили или пръст.
„Тя бе абсолютен новатор в танца. С нестандартни идеи и много интересни постановки. В България нямахме такива неща и през 80-те години беше много впечатляващо да гледаме нейни записи“, каза за БТА по повод годишнината на Бауш Маша Илиева, балетен педагог и прима балерина на Софийската опера в близкото минало.
През по-голямата част от живота си Пина Бауш работи във Вупертал, индустриален град близо до Дюселдорф, в Северозападна Германия, но трупата й често гостува в Лондон, Париж и на фестивали по целия свят. 
Бауш започва репетициите, задавайки конкретни въпроси на танцьорите: за техни спомени, за ежедневието им. Тя ги моли да изразят спомените си и създава миниатюри от техните отговорите. Танцът се ражда именно от тези разговори.
„Не знам къде е началото и къде е краят“, казва Бауш в интервю за в. „Ню Йорк таймс“ през 2008 г. „Трябва да го усвоиш. Не знам какво ще излезе“, пояснява тя. Едно от най-популярните й изказвания е: „Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи“.
Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 г. в Солинген, също близо до Дюселдорф. Започва да учи танц на 14 години в школата „Фолкванг“ в Есен, ръководена от Курт Йос – важна фигура в германския танц преди Втората световна война, чийто антивоенен шедьовър „Зелената маса“ (1932) се поставя и до днес. След като завършва през 1958 г., получава стипендия да продължи обучението си в САЩ, където работи с Хосе Лимон, Антъни Тюдор и други големи имена в „Джулиард Скул“.
Скоро се присъединява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В автобиографията си Тейлър описва Бауш като любимка на Тюдор, копнееща за Германия и „едно от най-слабите човешки същества, които съм виждал“. Като танцьорка, казва той, „тя можеше да се движи по сцената както рязко и малко неравномерно, така и по-бавно от запушена помпа за велосипед“.
През 1962 г. Бауш се завръща в Германия и се присъединява към Фолкванг балета на Йос като солистка. Започва да се занимава с хореография и през 1968 г. създава първото си произведение „Фрагмент“. На следващата година наследява Йос като директор на трупата.
През 1973 г. поема трупата във Вупертал, която бързо е преименувана на "Танцтеатър Вупертал" и там създава спектакъла „Фриц“. Но това, което наистина привлича вниманието на танцовия свят, е постановката на „Пролетно тайнство“ от Стравински през 1975 г. на сцена, покрита с пръст. През 1997 г. тя възстановява „Пролетно тайнство“ специално за Парижката опера.
Едно от най-важните й ранни произведения – „Кафе Мюлер“ (1976), е базирано на нейните спомени от детството, прекарано в ресторанта и хотела, управлявани от родителите й.
В средата на 70-те години Бауш поставя две опери на Глук – „Ифигения в Таврида“ и „Орфей и Евридика“. Нейни творби са включени в няколко филма, сред които „И корабът пътува“ (1983) на Фелини и „Говори с нея“ (2002) на Педро Алмодовар.
Бауш поставя отново „Орфей и Евридика“ в Парижката опера през 2005 г. В интервю за „Фигаро“ по това време тя казва, че танцьорите имат много техника, но „аз търся нещо друго. Възможността да ги накарам да почувстват какво означава всеки жест в тях. Всичко трябва да идва от сърцето, трябва да се преживее“.
Не липсват и критици на творчеството на германската новаторка. Арлин Кроуз от „Ню Йоркър“ е особено остра, наричайки хореографията й „мрачна, отчайваща, занимаваща се с театрален дадаизъм, безсмислено повтаряща се, белязана от лесни, но ефектни трикове, напомнящи порнография на болката“.
Във всички случаи Пина Бауш оказва влияние на танцьори от цял свят.
„Тя е новатор, защото не се занимава с това да впечатлява с оригиналност. Тя е оригинална в подхода си към сцената. Там нейните танцьори разкриват душите си“, коментира хореографът Мила Искренова пред Dir.bg през 2020 г. Тя добавя, че това води до много промени в изграждането на спектакъла – при Бауш той е безсюжетен, фрагментарен, развива се отвътре навън на принципа на колажа, нелинеарно. 
Пина Бауш (пълното й име е Филипине) умира на 30 юни 2009 г., само пет дни след като е диагностицирана с рак и само няколко седмици след премиерата на нова нейна постановка.
През 2011 г. именитият германски режисьор Вим Вендерс прави документален филм за нея, озаглавен „Пина“.
„България няма своята Пина Бауш, защото нямаме общество, което да я поеме. Тя се появява в едно общество, което може да я оцени“, казва доц. д-р Александър Манджуков от НАТФИЗ пред БТА през юли 2024 г.
„Няма артист, който да стане артист само заради артистизма си. Ти ставаш артист, благодарение на обществото, в което съществуваш. В никакъв случай не можеш да изолираш контекста, в който живееш. Артистът не е сам по себе си и мисля, че това и нашите артисти го доказват. В нашата общественост не могат да оцелеят, а навън стават прекрасни артисти, биват признати. Винаги обществото е много свързано с изкуството“, обобщава Александър Манджуков.