Не може човек да изпитва блаженство след извършване на някое злодеяние, каза в проповедта си отец Милен от плевенския храм "Света Параскева"

Не може човек да изпитва блаженство след извършване на някое злодеяние. Съвестта се пробужда във всеки човек. Тя иска да излезе вън от греховете си. Който я чуе и последва внушението ѝ, ще живее в блаженство, каза в неделната си проповед отец Милен от плевенския храм „Света Параскева“.
Отецът добави, че днес много от миряните, след нужната подготовка, са пристъпили към светите тайни. Душата, която е натрупала грехове, има нужда от разкаяние. Примерите от миналото имат значение и за днешния човек. Фактът е, че когато четем библейските истории, записани преди хиляди години, ние се трогваме от доброто и се възмущаваме от злото.
Угризението на съвестта е проява и у съвременния човек. Всички хора, които са размирили душата си в грях, имат вопиюща нужда от покаяние.
За да се примирим със съвестта си, значи да прогоним черните облаци в душата си и да видим как Бог всеопрощава. Който не намери дверите на покаянието, той спира живота си пред вратата на отчаянието.
Покаянието е дело на свободната воля на човека в условията на тукашния живот. Когато човешката душа се погребе в покаяние и се умори от вихрите на греховете, тя може да запази този мир и около себе си.
Отецът каза, че в този неделен ден, който е установен в далечната 842 г., Православната църква празнува тържеството на православната вяра над иконоборческата ерес и другите ереси преди нея.
На Седмия вселенски събор иконопочитанието било възстановено. Византийската царица Теодора сама дала личен пример на иконопочитание, като поставила на шията си образ на Божията майка и пред всички радостно и с любов го целувала. Тогава в първата неделя на Великия пост в Цариград била извършена тържествена служба. В памет на това събитие било установено ежегодно на този ден да се чества по подобаващ начин победата на православието.
Почитането на светите икони има своите психологически и исторически основания, добави отец Милен. Един от изразите на почит към нашите близки е да изобразяваме техния лик и да го поставяме на лично място.
А с колко голяма почит трябва да се отнасяме към светите икони, които носят образа на светци и мъченици, отдали живота си за вярата. Почитането на светите икони съвсем не е идолопоклонство, защото идолът е плод на човешкото въображение, а иконата изобразява дадено евангелско събитие или някой светец. Отдавайки почит към образа върху платното, ние го принасяме към първообраза. Ние вярваме, че иконите са проводници на Божията благодатна освещаваща сила.
В края на проповедта си отец Милен призова да благодарим на Бога пред светите икони. Да се преклоним и да просим сили да продължим светия пост за спасение на нашите души и за наследяване на вечен живот.