Не по-малко от 10 000 светци са убити в гонения, които са съществена част от римската история, каза в проповедта си отец Николай в Шумен

"Една голяма част от мъчениците, които честваме, са избити в гоненията на император Диоклециан, между 282 и 306 г., в гоненията на Деций Траян, между 249 и 251 г., и в гоненията от 69-та до 110-та година. Не по-малко от 10 000 светци са убити в тези гонения, които са съществена част от ранната римска история, каза в проповедта си пред миряните в православния храм "Св. Пророк Илия" в шуменския квартал "Дивдядово" отец Николай.
Той води службата  в деня, в който православната църква отбелязва паметта на св. апостол Кодрат и на свети Димитрий Ростовски. Отец Николай говори за живота и делата на св. апостол Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и на св. Козма Зографски.
Може да си представите смъртта на мъчениците като един масов гроб, в който са полагани на ден стотици хора, каза свещеникът. "Самият факт, че някой се самоопределя като християнин, че отказва да поднесе тамян в светилището на Аполон, на Склепий, е било основание за смъртна присъда. Давате си сметка, че няма как да има строг исторически разказ за всички тези хора. Няма как да има биография, която пунктуално да проследява живота на човека от раждането, през възпитанието, образованието, професията и семейството му", подчерта отец Николай. Той припомни, че тогава никой не е водил такива бележки и че това не е било толкова важно. Човек е умирал като мъченик, без история и едва по-късно, когато започват да стават чудеса с мощите му, постфактум се поражда интереса към човека и към неговия живот, каза още свещеникът.
По думите му много често паметта за чудото и за светеца изпреварва биографичният разказ, който се появява десетки, а понякога и стотици години по-късно. "Не бива да се притесняваме за това, че ние не можем да кажем колко висок е бил св. Кодрат, какъв е бил цвета на очите му, дали косата му е била права или къдрава, дали е бил роден в Антиохия или в Александрия. За тогавашните християни това не е било толкова важно. Разбира се, има свещено предание, което пази спомена за това как е изглеждал човека, благодарение на това предание са и иконите, които и в древността, и сега се рисуват", отбеляза отец Николай.
"Важното е, че са умирали хора, умирали са заради вярата, заради Христос, ставали са чудеса с техните мощи и това е пораждало благоговение и интерес към живота на тези хора, а това, че ние не можем да го разкажем така както трябва, това, че и св. Димитрий Ростовски и ордена от който той черпи своите жития, също не са можели да го разкажат, не бива да ни притеснява, най-малкото защото нашите баби дори за своите родители нямаха спомен кога са се родили, в кой месец, в коя година. Чувството за история в онези времена е било много по-различно отколкото сега и именно това показва, че преданието е по-автентично от писмения разказ, който се появява години, да не кажа векове по-късно", каза още православният свещеник.
Той допълни, че що се отнася до св. Козма Зографски, който църквата почита на утрешната дата, той наистина е среща на няколко поколения исихасти. "Най-вероятно учителите на св. Теодосий Търновски са го познавали лично и това обяснява и много от тенденциите в Търновската книжовна школа, които патриарх Евтимий може би четвърт век след смъртта на св. Козма Зографски ще опише, но пак да отбележа, тук важна е не историята, а живата връзка между хората, между поколенията, между вековете и именно, че тази връзка носи топлота, интимност и уют, е преданието, което ни прави живи и истински. Божието благословение да бъде с всички вас", каза в края на проповедта си отец Николай.
Както БТА съобщи, св. апостол Кодрат е бил ученик на апостолите на Иисус Христос. Поставили са го за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия свети Публий. Проповядвал е словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. След успешни апостолски трудове и страдания, св. Кодрат в 130 г. е умрял за вярата в Христос в Магнезия. Той е известен и като добър апологет на християнското учение. 
Св. Димитрий Ростовски е известен съставител на жития на светците от основаването на Църквата до XVII век. Той самият е причислен към светците заради личния си свят и примерен във всяко отношение живот. Роден е в 1651 г. в град Макаров, близо до Киев, на 18 години е постъпил монах в киевски манастир. Там Димитрий получил отлична богословска и езикова подготовка. После е употребил поверения му талант в служба на Бога и ближните.