Не съм си представял никога, че мога да стана нещо друго, освен актьор, казва Бате Николай (Николай Николаев, 1940 - 2018), от чието рождение днес се навършват 85 години, пред в. „Новинар“ през 1994 г.
ЖИТЕЙСКИ ПЪТ, ОБРАЗОВАНИЕ И ПЪРВИ СТЪПКИ В ТЕАТЪРА
Актьорът Николай Николаев е роден на 18 октомври 1940 г. в Бургас. Син е на Стефан Николаев, създателя на Силистренския театър и на Варненската народна опера. След смъртта на баща му през 1952 г. Лазар Добрич и Мистър Сенко помагат най-много на семейството. Покрай тях Николай Николаев заедно с брат си от малки заобикват цирка и не пропускат нито едно представление. Двамата редовно посещават и магическите спектакли на Мистър Сенко.
Като ученик в 13-а гимназия в София бъдещият актьор участва в почти всички ученически спектакли. През 1964 г. Николай Николаев завършва Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ - НАТФИЗ) в класа на проф. Кръстьо Мирски заедно с имена като Тодор Колев, Ванча Дойчева, Иван Налбантов и др.
От 1964 г. до 1966 г. той е актьор в Драматичния театър „Васил Друмев“ в Шумен, където прави нестандартен „Театър на ръцете“. Зрелището не се харесва на управляващите, тъй като е много модерно и е спряно. Актьорът продължава кариерата си в Народния театър „Иван Вазов“, на чиято сцена играе от 1966 г. до 1984 г. и от 1987 г. до 1990 г. Сред ролите му в театъра са Хари от „Мигове от живота“ от Уилям Сароян, Пиеро от „Мнимият болен“ от Молиер, Буланов от „Лес“ от Островски, Бръчков, Колчо и Кандов от „Хъшове“ и „Под игото“. Голямата му любов обаче си остава Държавният сатиричен вариететен театър в Габрово, който основава през 1984 г. В него работи до 1990 г. като директор и Художествен ръководител. Преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ по пластика, пантомима и актьорско майсторство.
ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
Николай Николаев е един от създателите на Българската телевизия, сценарист на новогодишните програми и скечове. През 1967 г. създава детското телевизионно предаване „Сладкарница „Захарно петле“, откъдето идва и псевдонима му „Бате Николай“. „Захарното петле“ просъществува 13 години. В него той често прави различни магии и антифокуси, за които му помага лично неговият брат Орфи. Работи като художествен ръководител на Канал 1 на Българската национална телевизия. Сценарист, режисьор и водещ е на българското шоу на световното изложение „Експо“ в Монреал, Канада (1975, 1976, 1979). Гастролира с „Антифокуси“ в САЩ, Канада, Русия, Белгия, Франция, Тунис, Турция и др.
АКТЬОРСКА КАРИЕРА И КНИГИ
Бате Николай смята, че най-голямото признание от публиката е за ролята му на Борис Трети в спектакъла „Иван Кондарев“ по романа на Емилиян Станев. „Царят имаше само едно появяване и една картина от около 10 минути, в която се срещаше с Иван Кондарев“, спомня си актьорът. На генералната репетиция на „Иван Кондарев“ много аплодисменти, а след това един възрастен човек го пресреща пред гримьорната, целува му ръка и казва: „Ваше Величество, това сте вие.“ И допълва, че бил шофьор на царя през 1934 г. „Това е най-големият комплимент, който съм получавал от публиката“, казва Николай Николаев развълнувано пред в. „Новинар“ през 1994 г.
Напуска сцената на Народния театър „Иван Вазов“ през 1990 г., на която играе 28 години и заминава в Италия, където от 1990 г. до 1993 г. изучава професията на клоуна заедно с актьора Марин Неделчев. Първо ги допускат пред шапитото - да посрещат публиката с хепънинг шоу, в което пеят италиански песни, гримират децата, правят клоунади и фокуси. Това се оказва нещо съвсем ново за Италия, където смешниците главно свирят. После ги канят в един от петте най-престижни цирка – „Нандо Орфей“, където трябва да заменят един от най-добрите френски клоуни - Пиерик. За три години играят в 121 града по две представления на ден, а през почивните дни - по четири.
Николай Николаев участва във филмите „Конникът“ (1964), „Трета под слънцето“ (1972), „Обич“ 1972, „Пантелей“ (1978), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980), „Оркестър без име“ (1981) и др.
През 2002 г. Бате Николай се пенсионира като артист. Най-голямата му мъка си остава постепенното затриване на изкуството в България, защото смята, че живеем в епоха на невиждана духовна криза. Според него светът е изправен пред по-голяма опасност от ядрената - разпадането на духа.
Николай Николаев е автор на книгата „Викът на охлюва: Спомени на един клоун“ (1994). През 2016 г. излиза книгата му „Аз, клоунът“, посветена на Марин Неделчев – „доц. д-р Роко“.
КЛИНИКА ПО СМЕХОТЕРАПИЯ
След прекарана тежка онкологична операция се зарича до края на живота си да се занимава с болни деца. През 2008 г. със съдействието на изпълнителния директор на „Пирогов“ проф. Димитър Раденовски открива първата Клиника по смехотерапия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. Пирогов“.
НАГРАДИ
Николай Николаев е удостоен със званието „Заслужил артист“ (1978). Носител е на наградата на телевизионния фестивал в Монтрьо, Швейцария (1969), на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за големи заслуги в областта на културата и изкуството (октомври 2011), на наградата на Министерството на културата „Златен век“ (30 октомври 2015).
Николай Николаев умира на 6 март 2018 г. в София.
/ТДЦ
/БС/ ДС/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 30.10.2015 г. ; Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 363; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 8, с. 3089; в. „Новинар“, бр. 12, 27.03.1994 г.; в. „Сега“, бр. 6, 09.01.1999 г. в. „Стандарт“, бр. 6007, 04.10.2009 г.