„Не забравяйте да се подпишете“ в Сатирата: Докъде можем да изкривим добрите идеи на европейското мислене?

Искаме да покажем докъде можем да изкривим добрите идеи на европейското мислене и на демокрацията, казва пред БТА Калин Сърменов. Той е режисьор на премиерния спектакъл „Не забравяйте да се подпишете“ от Михаил Хейфец в Сатиричния театър.
Историята е за млада двойка (Никол Атанасова и Цветан Пейчев) и двама адвокати, наети да защитават интересите им (Силвия Лулчева и Борислав Захариев). Пиесата е с подзаглавие „Любовна среща за начинаещи“, а действието се развива през 2086 година, когато първата среща между двама влюбени е съпроводена от присъствието на юристи. Те следят за спазването на договори, споразумения, подписването на документи и формуляри, които гарантират защита от евентуални съдебни искове. Всичко това превръща любовния трепет в поредица от комични ситуации.
„Това е един театрален вик да не губим мярката, да бъдем естествени, да бъдем хора със своите качества, своите недостатъци, но да умеем да общуваме, без да нарушаваме територията на останалите“, коментира пред БТА драматургът на представлението Богдана Костуркова. 
В „Не забравяйте да се подпишете“ сценографията е на Кирил Наумов, а музиката и музикалната среда – на Диана Чернева. Драматург е Богдана Костуркова, помощник-режисьори са Ива Станчева, Елица Мутафчиева.
Режисьорът Калин Сърменов и драматургът Богдана Костуркова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за любовта от бъдещето и сатирата на времето, за правото като норма и/или правото на любов, за баланса между социално и емоционално, за драматургичните и сценографски решения на пиесата.
С какво тази пиеса променя разбирането за любовта?
Калин Сърменов: С отношението ни като хора, които живеем в Европейския съюз. Това е една сатира на мисленето, което в последните години ние започнахме да развиваме с неистова ярост – да бъдем коректни, политкоректни, да внимаваме, да не обидим някого, да създадем такива условия, които да бъдат удобни за този или онзи. И в един момент се оказва, че никой, през цялото време, не е мислил за изконните неща. И си даваме сметка малко късно...
Действието в нашата пиеса се развива през 2086 година, малко напред във времето. Искаме да покажем до каква степен се изкривява и как можем да изкривим добрите идеи на европейското мислене, добрите идеи за демокрация. Смятам, че в основата в проблема ни е неразбирането на логиката, на истинския смисъл на демокрацията. Ние някак си демокрацията я разбираме като възможност да правим всичко и възможност за всеки да се намеси, и да каже своето мнение, да бъде защитен, да бъде по някакъв начин сложен на пиедестал, а това не е вярно.
Животът ни показва, че има нужда от строги правила и ценностни системи. Те са изконни. Затова този текст е толкова любопитен и аз толкова много му се радвам и смятам, че е много подходящ за нас. Носи сатирата на времето, в което живеем. 
Богдана Костуркова: Това, което ни впечатли в пиесата, е погледът на Михаил Хейфец към днешния ни ден. Предвкусвайки проблемите, които могат да възникнат в крайно либералното ни отношение към света, към желанието на днешния човек, особено европееца, до угоди на всеки, губейки мярката.
За мен най-хубавото и най-интересното в тази пиеса е един театрален вик – да не губим мярката, да бъдем естествени, да бъдем хора със своите качества, своите недостатъци, но да умеем да общуваме, без да нарушаваме територията на останалите. В един абсурден на пръв поглед разказ за двама млади, които за да се срещнат, трябва да бъдат придружени от своите адвокати, става дума за любовта, за приятелството, за близостта и още по-важно – за липсата на всички тези така важни за нас неща – през призмата на сатирата, на добрата комедия.
Правото като норма или правото на любов надделява?
Калин Сърменов: В случая нормите. Битката се води до последно, но накрая като че ли нормите побеждават. Смятам, че система, която зависи от хората, е по-силна от нормите, от любовта, от естествения ход на времето. Затова трябва хората, когато правят системите, много да внимават. Ние измисляме системи, които вървят срещу нас, а системите винаги са по-силни, защото там има силови методи, с които се постигат резултати.
Ние знаем какво беше в комунизма, в идеалния му вариант – всички да сме равни. Звучи много приятно и много възбуждащо, любопитно, но самият начин на прокарване на това нещо чрез силата и чрез доказването на всяка цена, изкривява призмата. Плюс това хората са податливи на властта. Когато се качиш горе, вече не виждаш нищо, изкривява ти си цялото мислене. 
Кое е по силно – социалното и емоционалното?
Богдана Костуркова: При всички случаи, амалгамата е хомогенна. Социалното и емоционалното са неотделими части в нея, защото това може да се случи навсякъде – и в Америка, и в Париж, и в София. Мисълта ми е, че тази пиеса ще бъда разбрана от днешния човек във всяка географска точка, тъй като ние всички сме подвластни на тази, бях я нарекла, свободия, която сами допуснахме да ни обземе. 
По някакъв начин компрометира ли се професията на адвоката и как избрахте двамата адвокати в тази постановка? 
Калин Сърменов: В пиесата професията на адвокатите всъщност е качена на пиедестал – по простата причина, че адвокатът е този, който взима генералните решения. За мен беше важно, когато правихме кастинга тези двама герои, два образа да бъдат изиграни от артисти, които могат да носят в себе си усещането за образ, и то за образ в пълния смисъл на думата. Защото и двамата са живели в онова време, и си спомнят, че танците по двойки са разрешени, и любовта не е била толкова застрашена от системата. Но са се примирили, приели са го като начин на оцеляване и благодарение на тези двама млади, които са в нашата пиеса, те, в един момент, забравят и се отдават на спомена, на истинските чувства. Но за съжаление много за кратко... 
Богдана Костуркова: Половината от актьорите са Сатирата (Борислав Захариев и Силвия Лулчева), а двамата млади са от екипа на ловешкия театър, тъй като това е копродукция. Затова можем да кажем, че има една среща на поколенията. 
Чисто драматургично с какво е ценна пиесата?
Богдана Костуркова: Това е добра драматургия, защото е изградена от четири равностойни персонажи. Те са така структурирани и влизат във взаимоотношения, като в един изключително добър камерен оркестър. В него всеки има своята солова партия и всички свирят в една тоналност. В тази пиеса добрите актьори би трябвало да блестят всеки със собствената си индивидуалност.
Декорът за подобна пиеса предполага маса и два стола, а тук е решен по съвсем друг начин...
Калин Сърменов: Искаше ми се декорът да бъде абсолютно изчистен, да бъде много напред във времето, за да покажем как всъщност ние можем да изчистим средата около нас и да я развием – да стане доста смела във формите си, но ние си оставаме със същия бит. Ние сме залети отвътре с бит. Средата е толкова изчистена, толкова съвременна и в бъдещето, но вътре има микровълнови печки, яде се, пие се. Хората, в това отношение, не се променят. Защото ние ще направим и кораби за летене в космоса, обаче ще отворим едно вестниче и ще си нарежем сланина...