Неблагодарността погубва душата, каза в неделната си проповед отец Димитър в храм св. Николай във Враца

Неблагодарността раздразва хората и погубва душата, каза в неделната си проповед отец Димитър в храм св. Николай във Враца. В деня, в който честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески, отчето разказа накратко изложение от евангелист Лука за срещата на Иисус Христос с десет прокажени мъже, които получават своето изцеление, благодарение на силната си вяра в Господа. Влизайки в село Христос бил посрещнат от десетте болни мъже с думите: „Не искаме злато, нито сребро, искаме само изцеление, за да станем чисти и да общуваме с хората“. 
Христос се смилил над тях и им рекъл „Идете, покажете се на свещениците и ще оздравеете“. Но деветима от тях, които били евреи се оказали неблагодарни към Христа за изцелението си, защото не се върнали да изкажат благодарността си. Само един самарянин, който бил езичник, се върнал. Затова Христос се разгневил е рекъл: „Нали десетима се очистиха, а къде са деветте? Защо не се върнаха да изкажат своята благодарност?“. Не че Христос искал похвала от тях, а казал това, за да покаже, че неблагодарността е по лоша и от дивите скотове. Защото едно животно, като го нахраниш веднъж, утре пак идва на същото място, проявява приятелство, умилква се и си спомня доброто, което си му сторил. А когато разумният човек забравя доброто, което е получил от някого и проявава неблагодарност, то той става най-низък на света. 
„Благочестиви християни, помислете, че всички сме ранени с различни грехове като прокажените в историята. Защото кой от нас може да се похвали, че няма грях?“, се обърна към присъстващите миряни отец Димитър. Той посочи, че завистта е „силно смърдяща и неизцелима рана, която разяжда човешкото сърце“. Такива са и всички други грехове, които не могат да бъдат изцерени, докато не паднем напълно пред Бога като прокажените от днешната история и не извикаме „Господи помилуй“, каза отец Димитър. 
„Тези думи са кратки, но са от голяма полза. С това Христос показа, че е дал власт на свещениците да изцерят нашите душмани – тоест болестите и греховете. Затова трябва да коленичим с покаяние и да изповядваме греховете си пред свещеника и да искаме от него изцеление. Защото покаянието, когато е от все сърце, е толкова силно, че когато човек реши да отиде да изповяда греховете си, той невидимо получава прошка от бога. Още преди да е отишъл при духовника, както се очистили прокажените още преди да са отишли при свещениците. Но има мнозина неразумни хора, които казват защо да казвам греховете си на духовника, нима Бог не ги знае. О човече, Бог ги знае, но ако не ги кажеш на духовника няма да получиш прошка, защото духовникът е божий свидетел и когато се изповядваш, казваш греховете си не на духовника, а на самия Бог, който гледа към твоето покаяние и изповед. Ти ги казваш пред духовника, за да получиш лек, защото както ранен човек, ако не покаже раната си на лекар и не сложи мехлем и не може да оздравее, така и грешникът, ако не изповяда греховете си пред духовник не получава опрощение. Затова трябва да очистим греховете си с покаяние и изповед и щом се очистим, да не се връщаме пак към тези грехове, а да благодарим на Бога, да спазваме светите му заповеди, за да получим небесното царство с помощта на нашия Господ Иисус Христос“, завърши проповедта си отец Димитър.