Недко Солаков представя нови картини в изложба „Дребните“ от 26 февруари до 3 май, информират от Института за съвременно изкуство (ИСИ), домакин на проекта.
Художникът, един от основателите на ИСИ, се завръща в галерията, създадена благодарение на него.
„Дребните“ са живописни творби в серия, концептуален похват, характерен за Недко Солаков, един от най-известните художници днес, участвал в такива емблематични форуми на съвременно изкуство като „Документа“ – два пъти (2007, 2012) и Венецианското биенале – шест пъти (1993, 1995, 1999 – представител на България, 2001, 2003, 2007, когато получи една от наградите за участието си в главната изложба).
„Сегашната експозиция затвърждава уникалната му способност да обедини различни видове визуален език под формата на полисемантични истории, изградени от дълбоко лични преживявания спрямо агресиите на социополитическата реалност. В основата й е богатата, наситена с оттенъци, примамваща за разглеждане живописна повърхност на седемте платна – „пиршество за окото“, както са обичали да се изразяват някогашните историци на изкуството“, коментират от ИСИ.
По думите им пламтящото червено, преливащото сиво, бездънното черно, студеното „телесно“, полутоновете и проблясъците са материя, в която съществуват мъничките силуетни фигурки и текстове описания на състоянията им.
„Всяка от седемте живописни вселени е малка емоционална история, близка и разбираема за всеки: много ядове, в това число и политически, малко удоволствия от изкуството и природата, успокояване, балансиране в депресията, постигане на нирвана, формулирана като изчезване. Целият обикновен човешки живот, разказан и показан в определена от автора последователност на платната. Но това не би бил Недко Солаков, майстор на концептуалния парадокс, ако в живописната изложба не биха били включени и 10 рисунки, в 2 цикъла от скици на 2 голи женски тела. Представени заедно с автореферентния текст, обвързващ ги с една от картините, правена по натура, те разказват още една нежна, човешка, художническа история, наречена „20 години“, посочва изкуствоведът Яра Бубнова.
„Дребните“ на Недко Солаков са не само въпроси към господстващия в света ред, но и фин ироничен коментар към утехата на ескейпизма, възможен само за художниците, ако са достатъчно мъдри, допълва тя.
/ДД