Дядо Григорий разказа за живота на св. Димитър, който е живял в края на трети, началото на четвърти век в Солун. Бил е „измолено чедо на благочестиви родители, християни, които му проповядвали истините на Христовата вяра“.
Баща му бил градоначалник, а когато починал, императорът поставил Димитър на негово място, с поръчението да изкорени християнството в града. „Но той направил обратното. Той станал - както го възпяват в църковните песнопения, втори апостол Павел. А знаем, че апостол Павел е този, който основава църквата Христова в Солун, който проповядва в Солунската синагога и обръща много от юдеите в истинската вяра в Господ Иисус Христос“, обясни Врачанският митрополит.
По думите му Димитър проповядвал и разпространявал християнството. Това продължило до момента, в който императорът пристигнал в Солун и накарал Димитрий да се отрече от Христа, а след като получил отказ, го хвърлил в тъмница и измъчвал.
Св. Димитър бил подготвен за това, той предварително бил раздал своето имущество на бедните и на своя верен слуга, устоял на мъченията, на заплахите, на обещанията на императора, а накрая бил прободен от копията на войниците.
„По-късно Бог прославил своя великомъченик. Знаем, че имало малък храм на мястото, където пострадал светията. Но един богат човек, който получил изцерение от него, решил да вдигне голям храм на мястото. Бутнали малката църквица, започнали да копаят основите за големия храм и намерили нетленните мощи на светията. Не само, че ги открили нетленни, но те източвали свето миро, затова е наречен св. Димитър Мироточиви. Източвали миро в такова количество, че тогава очевидци разказвали, че светото миро течало като река по улицата на града“, разказа митрополит Григорий, допълвайки, че светията и сега продължава да е положен в Солун, където на днешния ден се провежда голямо честване.
По думите на дядо Григорий няма страна и епархия, в която да няма няколко храма посветени на св. Димитър, а в България те са над 100. „Той ни е пример за подражание, защото имаше всичко – беше богат, имотен човек, имаше голямата власт да бъде управител на град Солун. Но той загърби всичко това, пренебрегна всичко заради Царството Божие. Той знаеше, че богатствата са временни, преходни, а човешката душа е вечна и че трябва да търсим първо Царството Божие и спасението на своята душа“, посочи още митрополит Григорий.
След литургията в двора на църквата бе осветен курбан, раздаден по-късно на миряните.