Нека зрителят забрави клишето, че изкуството трябва да бъде разбрано, казва Ангелина Гаврилова от Балет „Арабеск“

Зрителят трябва да забрави притеснението и клишето, че изкуството трябва да бъде разбрано. Изкуството се усеща, поема се с отворени и чисти сетива, без очаквания и предварителна настройка. Може да те развълнува, може и да не ти въздейства. Зрителят е субект и има собствено, различно усещане от това на другия. Затова нека просто се доверим на себе си и на изкуството. Това споделя хореографът и артистичен директор на Балет „Арабеск“ Ангелина Гаврилова.
Трупата се завърна на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ с програмата „Триптих“, която обединява съвременни танцови миниатюри на хореографите Ангелина Гаврилова, Аршак Галумян, работещ в Щатсбалет в Берлин, и Филип Миланов.
Ангелина Гаврилова е автор на първата част на „Триптих“ – „Безкрайност“ (Infinity) и изследва безкрайния стремеж към покой и вътрешно равновесие. „Море на кризите“ (Mare Crisium) на Аршак Галумян насочва вниманието към женската сила и чувственост. В „Част от…“ (Part Of…) Филип Миланов поставя въпроса за човека като част от общността и света. Представлението е отличено с Наградата на Столичната община за ярки постижения в областта на културата, с „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и „Кантус фирмус“, а Филип Миланов получава и наградата „Импулс“ за оригинална хореография за Part Of….
По думите на Ангелина Гаврилова „Безкрайност“ допълва цялостната идея и влиза в не толкова конкретен диалог с останалите произведения, колкото като вибрация на същата честота и поемане в една и съща посока. Нито една от трите миниатюри не е в контрапункт с останалите, а е в съзвучие, независимо от различните „гласове“, които хореографите използват. Вижда се яркият авторски почерк на всеки, но това не отдалечава пиесите една от друга, а ги поставя в една обща картина, създадена от различни парчета пъзел, които заедно въздействат най-силно, смята тя.
Още в началото на проекта тримата автори вземат решение да създадат обща звукова атмосфера, без това да ограничава отделните специфики и избора на музика за всяка отделна пиеса. Минимализмът е точката, в която те се събират, защото и тримата много харесват този стил. Първата част е с музика от Филип Глас и Макс Рихтер; втората – с композиции на Карл Дженкинс и Арманд Амар; третата – на Taste Like Cake и Макс Рихтер.
Привлекателността на минимализма според Гаврилова е в привидно простото повторение и развитие на дадена тема, без излишна показност, което води до постепенно натрупване и силно емоционално въздействие. Харесва ѝ как с малко средства се отваря огромно пространство за възприятие и въображение, а всяка малка промяна придобива особена тежест и значение. Танцьорите са непрекъснато на сцената и „живеят“ в това пространство, преминавайки през различни състояния и катарзиси. Телата им взаимодействат, зареждат се, провокират се и се допълват. Това изисква силна концентрация и ангажираност на всички нива. Покоят идва винаги накрая, ако успееш да издържиш, казва хореографката.
Тази вечер зрителите могат да видят и моноспектакъла Behind You на Филип Миланов с участието на Елизабет Якимова. Хореографът споделя, че именно изпълнителката е вдъхновение за него да създаде произведението. В концепцията си той влага идеята за динамиката на днешния ден, която е много по-различна от тази на вчерашния. Всичко около нас се променя и развива, независимо дали го искаме, или не. Ако сме отворени за този процес, значи сме отворени да разбираме себе си в различен контекст от този, към който сме привикнали, обяснява авторът. Според него съвременният танц е изкуство, което не познава граници и умело може да борави с абстрактността чрез образи, усещания и внушения. Езикът му е универсален и разбираем, но в същото време много индивидуален за всеки зрител поради възможността за бягство от конкретиката на думите.