„Немски реквием“ от Брамс звучи на Велики четвъртък във Варненската опера

„Немски реквием“ от Йоханес Брамс под диригентството на маестро Григор Паликаров ще прозвучи във Варненската опера на Велики четвъртък, съобщават от културната институция. Соловите партии са поверени на сопраното Александрина Михайлова и баритона Иво Йорданов. Участват оркестърът и хорът на операта, както и хор „Морски звуци“.
В мащабния опус композиторът пренебрегва традиционните за един реквием части на латински език и изгражда творбата на немски, позовавайки се на текстове от Стария и Новия завет, припомнят от оперния театър във Варна. Първите страници от партитурата Брамс пише след смъртта на своя приятел Роберт Шуман, последните - след загубата на майка си през 1868 г. Разтърсен от тези лични събития, той търси в музиката измеренията на божественото като послание към живите, а не като заупокойна молитва, както във всички останали реквиеми. 
„Немски реквием“ е част от програмата на 24-тото издание на Великденския музикален фестивал на Варненската опера. Предложението за изпълнение на произведението в навечерието на Великден е на певеца Иво Йорданов, който смята, че реквиемът е хуманистичен, съвременен, светски и въздейства като симфонична творба, а не като оплакване. Първоначално композиран в три части, той има зашеметяваща премиера в Лайпцигската катедрала. По-късно композиторът редуцира партитурата само за пиано, хор и солисти и посвещава тази редакция на Клара Шуман, която е една от най-изтъкнатите пианистки в епохата на Романтизма. Поради огромния му успех като светско произведение, той е адаптиран многократно, за да достигне до по-широка публика. Музиката се изпълнява предимно от хора, докато сопраното и баритонът пеят по-скоро възгласи в смисъла на въпроси и отговори, заложени в протестантската религиозна практика, казва Йорданов.
Той разглежда „Немски реквием“ като разговор между композитора и бог, който не е илюстративен, а директен и пределно искрен. По думите му предизвикателството за певците се крие не във вокалната, а в музикантската страна на изпълнението и овладяването на разнородни чувства - от топлота до динамични експлозии. Александрина Михайлова добавя, че реквиемът е структуриран в седем части, подредени симетрично, като централната (четвърта) част е емоционален и тематичен връх. Брамс използва мажорни вместо типичните минорни тоналности, за да внесе драматизъм. Сопрановата партия има само една част, изключително красива, при това изпълнена с нежност и утеха и когато я пея усещам искреност и спокойствие, казва тя.
Диригентът Григор Паликаров смята, че наличието на добри подходящи солисти и стабилно воден хор от Теодора Георгиева дава възможност да се изпълни творбата на Брамс, която е много различна от традиционните реквиеми заради начина, по който е композирана и текстовете, на които почива. Той също откроява вниманието, което в нея не е насочено към мъртвите, а по-скоро към живите, пречупено през техния поглед и добавя, че композиторът съжалява, че не я е нарекъл „Човешки реквием“. Тази музика, която ще изпълним в навечерието на Великден, е една от най-силно пречистващите, до които може да се докоснем и се надявам да прозвучи пълноценно и наистина да ни издигне духовно, нещо, от което все повече имаме нужда в днешно време, казва Паликаров. Той припомня, че като постоянен гост-диригент на Варненската опера наскоро завърши цикъла „Петите симфонии“, а сега прокарва със състава линия на кантантно-ораториални произведения, в която вече бяха осъществени концерти с Месата в до мажор от Бетовен и Верди Реквием.