Разказът, публикуван тази седмица в списание The Strand, описва автора на "Сбогом, моя красавице", "Дългото сбогом" и други шедьоври на криминалната проза, който идва на себе си „някъде“ в затвора за убийство, което не помни да е извършил. Обстановката включва двама непознати съкилийници, бременна жена на име Елза и пиано в ъгъла, на което трябва да се свири легнал – но само след „девет часа вечерта“.
Главният редактор на The Strand Magazine, Андрю Ф. Гъли, купува „Кошмар“ на търг, но отказва да разкрие платената сума. В настоящото издание на списанието той описва текста като перфектен пример за способността на Чандлър „да каже толкова много с толкова малко“. Според него „Кошмар“ вероятно е написан в началото на 50-те години, преди смъртта на съпругата на Чандлър – Сиси, която авторът споменава в бележка под линия. Сиси Паскал Чандлър умира през 1954 г., пет години преди смъртта на самия писател.
Изследователят на творчеството на Чандлър – Том Уилямс, автор на биографията от 2013 г. Mysterious Something in the Light: The Life of Raymond Chandler, поставя „Кошмар“ в специална категория от иронични, странни и спонтанни бележки, които авторът е оставял за Вундер-Дейвис. „Чандлър обичаше да твърди, че успехът му с криминалните разкази е дошъл лесно, и е казвал на приятел, че първият му разказ – "Изнудвачите не стрелят’ – е бил приет веднага“, казва Уилямс в имейл до АП. „Но тази бележка намеква, че може би е бил по-запознат с отказите, отколкото е признавал, и ме кара да се чудя дали митът, който сам създава около успеха си, е цялата истина. Отхвърляли ли са го в криминалните списания? Или говори за откази от по-ранен етап от кариерата си? Невъзможно е да се каже, но определено ми се иска да разбера повече“, допълва още Уилямс.