Непознати творби на Александър Капричев са показани във Варна по повод 80-годишнината на художника

Непоказвани творби на Александър Капричев са изложени във варненската галерия A&G art meeting по повод 80-годишнината на художника. Експозицията бе посетено от много почитатели и приятели на автора, който си отиде през 2008 г. Артистичното му наследство е впечатляващо не само с мащабност, но и с разнообразие, колорит и лирическа невидимост, каза на откриването галеристката Анна Халамян. Изложбата ще продължи до 9 август. 
Сашо не можа да преживее това, че отдавна изкуството е част от индустрията на свободното време, каза дизайнерът Димитър Трайчев. По думите му за всички художници това е трудно, но не значи, че трябва да се отказват, което важи и за Капричев. Той имаше възможност да живее и твори на свобода в Обединеното кралство, припомни Трайчев, но допълни, че не е намерил покой и в това. Според него картините, показани в изложбата, са работа с пространството.
„Докато Марк Ротко иска с един замах да ни представи обема, Сашо иска с друг изказ да ни представи пространството“, смята той. Според него това е важно, защото оформя и отношението на Капричев с обществото. Определи го като интровертен. Сподели спомени от съседството им в ателиетата във фабрика „Вулкан“, където чувал енергията, с която „дере“ платното и захвърля четките. Според него в платната му личи, че е бил голям познавач на класическата музика, но слушал и индъстриъл от 1970-те.  
„Почти всички творби в изложбата са създадени в Обединеното кралство в началото на нашия век. Чувства се един модерен изказ и ясната пътека, че нашата работа няма да се случи. Това самосъзнание за обреченост, което той единствено си призна, и за съжаление сега никой не може да си признае, защото всички въртим колелото като хамстери, му донесе тези резултати. Сега няма художници, достойни да направят такива работи. Времето не го иска. Но той е на по-добро място“, завърши Димитър Трайчев. 
Той беше топъл и всеотдаен човек, чиста душа, много духовен, с голям запас от информация за философия, литература, музика. Преди всичко се мъчеше да бъде свободен човек и да изразява това, което мисли. Държеше най-много на духовните усещания в самото творчество и винаги имаше такива препратки. Това сподели пред БТА съпругата на художника Милица Капричева. 
По случай 80-годишнината на художника семейството споделя с публиката непознати акварели, които са особено характерни за неговото творчество. По думите на съпругата те притежават една особена въздушност и лекота. Повечето са от периода 1999-2003 г. Всички останали работи в изложбата във Варна са правени между 2004 и 2006 г. и също не са показвани досега. Според нея те са в познатия стил на автора, определян като лирична абстракция или абстрактен експресионизъм. Капричева смята, че най-много са го вълнували колоритът и композициите. За да се направи паралел в неговото развитие, са представени и четири живописни платна от 1990-те години. 
Тя припомни, че 80-годишнината на Александър Капричев бе отбелязана и от Съюза на българските художници в галерията на ул. „Шипка“ 6 в София в началото на т.г. с ретроспективна изложба с творби от 70-те години на ХХ век до кончината му. В нея бе показана голяма част от творчеството му - графика, живопис, както и монументално изкуство. Капричев е правил няколко гоблена за хотел „Черно море“ във Варна и хотели в курорта Златни пясъци. От тях са запазени само два, каза съпругата и добави, че за съжаление негов стенопис и мокро фреско са били закрити с тапет и мазилка. 
Александър Капричев е роден в град Варна. През 1975 г. се дипломира във ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия), София, специалност „Декоративно монументална живопис“, в класовете на проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършването си работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата в бившата фабрика „Вулкан“ във Варна. През 1976-1978 е избран за председател на Ателието на младите художници във Варна, а от 1980 г. е член на СБХ.
В периода от 1975 до 1986-а се посвещава предимно на създаването на монументални творби в различни сгради във Варна. През 1990-те в творчеството му преобладават живописни творби и акварели, посветени на класическата музика и джаза, както и графики - офорти и литографии. От 1999 до 2006 г. живее и твори във Великобритания, в ателиетата на „Индипендънт студиос“, в Лестър и в Бирмингам. Завръща се във Варна с нови творчески планове и с намерениe за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008 г. 
Участвал е в изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993), Биеналето на графиката във Варна (1997, 1999), на Арт панаир Импресия в Пловдив (1997, 1999), „Мол Галъри“ – годишна изложба на Кралското общество на акварелистите в Лондон (2000), годишни изложби на „Индипендънт студиос“, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005). Има самостоятелна изложба в Градската художествена галерия във Варна през 1996 г. Негови произведения са притежание на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Националната галерия в София, Министерството на културата и на частни колекции.