Според Милко Йовчев подобна практика би обогатила репертоара на театрите, също и възможностите им пред публиката, а артистите биха получили по-добри условия за работа. Независимият сектор има същата обществена функция като държавните културни институции, но е дискриминиран и не получава адекватна подкрепа, каза той и изтъкна, че в последно време са затворени няколко сценични пространства у нас.
Двамата са на мнение, че свободните артисти са важни за културната среда в България, защото те са хората, които търсят граничните територии, занимават се с теми, които не са много приятни, но за тях е важно да се говори, правят неща, които карат хората да стигнат до някакви по-задълбочени разсъждения, а не просто да се забавляват.
Боряна Йовчева посочи като корен на проблема липсата на ясна обща визия за ролята на театралното изкуство у нас и нежеланието да се направи реформата, за която се говори години наред. Така театърът се свежда до едно забавление, а той има съвсем различна функция. И докато не се изясни защо го има и защо трябва да съществува, няма да са ясни и принципите, по които той съществува в България, добави актрисата. Според нея в сектора има много компетентни хора, които се опитват да направят промяна, но рядко им се дава възможност.
Попитани как се справят у нас артистите на свободна практика, те посочиха, че въпросът има две страни. В сектора има раздвижване през последните петнадесет години, младите по-често се осмеляват да се развиват в тази посока, но остават и много неща, които все още се нуждаят от съществена промяна. Някои проекти, създадени по-скоро с комерсиална цел, достигат до повече хора и могат да се самоиздържат, но има огромна част некомерсиални проекти, които няма как да се осъществят без някакъв вид подкрепа, а са важни за съществуването на целия сектор.
Освен като актьори и режисьори в различни трупи, двамата водят работилници и създават документален театър от повече от десет години. Интересът им към него започнал при общата им работа с немския режисьор Георг Жено, който ги въвежда в тази естетика. Впоследствие и други трупи у нас правят опити в жанра и според Йовчеви той е интересен и обогатява културната среда в България. Спектаклите са създадени от професионални актьори и режисьори, които често използват натурщици.
Ключовото при този вид театър е, че се ползват истински човешки истории, които се драматизират. Милко Йовчев уточни, че за своите творби те черпят вдъхновение от разказите, споделени от участниците в актьорските им школи. За тях това е и начин за свързване между хората чрез автентичните им преживявания. Темата за етиката е чувствителна при избора им и държат на уважителен подход към човека.
Те определят актьорската игра като терапевтичен процес, който ги променя, но подчертават, че не използват понятия като „терапия“ и „психотерапия“, тъй като те принадлежат към друга професионална област. Според думите им с персонажите, които изграждат, задълбават в собствените си мисли и чувства и се самоанализират. Със своите трагични герои преминават през катарзис и пречистване. „Хранят“ се емоционално от героя, независимо дали е драматичен, комедиен или трагичен.
Международният фестивал за късометражно кино „Карантината“ продължава до 8 август на плажа в квартал „Аспарухово“.