Няма любов по-голяма от тази да положиш душата си за своите приятели и ближни, каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан

Няма любов по-голяма от тази да положиш душата си за своите приятели и своите ближни, каза днес в словото си Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който заедно със свещеници отслужи заупокойна молитва на Архангелова задушница.
По традиция на този ден военните моряци почитат паметта на загиналите за свободата на Отечеството пред Паметника на загиналите офицери, подофицери и войници във войните от 1912-1918 г. на Старите гробища във Варна. Панихидата е придружена с военен ритуал и поднасяне на венци и цветя.
Да склонят глави пред паметта на загиналите дойдоха областният управител проф. Андрияна Андреева, зам.-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, началникът на Висшето военноморско училище флотилен адмирал проф. Калин Калинов, зам.-кметът Илия Коев, общественици, граждани.
Отново сме на мястото на покоя и си спомняме за всички загинали вождове и воини, паднали на бойното поле за скъпото ни Отечество, посочи митрополит Йоан. Той припомни, че е казано, че човек умира два пъти, единият във физическата си същност. Втората смърт е, когато човек забрави за човек, посочи владиката. Той подчерта, че има паметни човеци, незабравими, неповторими, като тези, паднали в различни времена на бойното поле за Освобождението на Отечеството.
Спете в мир, казваме на всяка света литургия, защото винаги поменаваме българското войнство – тези, които са здрави и читави, и тези, които са си отишли от тоя свят, каза още митрополитът. Според него призванието на свещениците и военните е много общо.
„Нашият живот сме свързали вие с клетва, ние с обещания, носим одежди и униформа, които ни отличават от останалия свят. Служението по Бога и на Родината е свързано с дълг“, допълни владиката. Митрополит Йоан подчерта, че в Светата църква винаги паметта е жива и затова тези, които в различно време, на различно място, по различен начин са загинали за Отечеството, чрез молитвата й са живи.
„Вечна и блажена да е паметта им и да не се забравя техният подвиг, тяхната вяра, защото никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели за своите ближни. Ако човек не носи вярващо сърце, той няма да бъде способен да жертва живота си. Затова тези хора умряха, за да живеят вечно“, каза още владиката.