„Няма образователна система, която да не възпитава добродетели. Няма образователна система, която да няма за цел моралното и духовното развитие на децата“, каза в сутрешния блок на Би Ти Ви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
„Най-добрият начин нашите деца да живеят в по-добро и по-хармонично общество не е чрез образователната система, а чрез по-силна възпитателна функция. Българските учители следват учебната програма“, каза още министър Вълчев.
Религиозното съдържание ще бъде представено в познавателен, културно-исторически и сравнителен контекст, без догматизъм, подчерта министърът. Той уточни, че образователната система в България остава светска, а изучаването на религия ще бъде избор между различни вероизповедания и няма да се налага.
Въвеждането на новия предмет ще започне с първи клас, като с всяка следваща година той ще обхваща и по-горните класове. Учебните програми предстои да бъдат разработени, като вече е публикувана визията за новия предмет.
„Българският учител вече възпитава в патриотизъм и национално самосъзнание, но образователната ни система остава срамежлива по отношение на възпитанието в ценности и добро“, коментира министърът. Според него въвеждането на новия предмет е отговор на нуждата от по-силно морално и духовно формиране на децата, особено в контекста на предизвикателствата на съвременното общество.
Министър Вълчев уточни, че новият предмет няма да е задължителен и родителите ще имат възможност да избират между различните програми по предмета като „Добродетели и етика“ и „Добродетели и религия“. Според министъра, над 80% от родителите, а вероятно и до 96%, биха избрали варианта, фокусиран върху добродетелите, който има минимален религиозен компонент.
На въпрос за готовността за матурите, министърът уточни, че организацията за държавни зрелостни изпити протича нормално. Очаква се около 50 000 зрелостници да се явят, като около 11 000 от тях са в София. В изпитния процес ще бъдат ангажирани между 13 000 и 14 000 квестори.
Английският език е най-предпочитаният предмет – избран от над 13 000 ученици, следван от математиката с около 2 400 зрелостници. Министърът изрази тревога от ниския интерес към природните науки и го отдаде на претоварени учебни програми и липса на време за затвърждаване на знанията.
Той подчерта, че България е изправена пред сериозно предизвикателство, свързано с ниския интерес към инженерно-технически специалности и слабите резултати по математика и природни науки. Според него, дисбалансът в учебните програми, при който най-много време се отделя на чужди езици, е една от причините за този спад.
„В момента учениците ни най-дълго учат чужд език – дори повече, отколкото математика, природни науки и български език и литература“, каза той.
Министър Вълчев отговори на въпроси, свързани и със стачката на градския транспорт в София, която застрашаваше възможността на зрелостниците да се явят на матурите си.
„Работихме върху аварийния вариант – чрез директорите да осигурим транспорт за всяко дете. За щастие, до това не се стигна“, каза министър Вълчев. Той благодари на родителите, таксиметровите компании и институциите, които са откликнали на призива за съдействие. По думите му, готовността за реакция в подобни ситуации показва, че институциите могат да действат ефективно при извънредни обстоятелства.
По отношение на провеждането на матурите, министър Вълчев бе категоричен, че отлагане не е било възможно. Именно това е била една от причините да се вземе решение да се отпуснат допълнителни средства, за да се гарантира нормалното функциониране на градския транспорт в дните на изпитите.
Министърът също така напомни, че по време на пандемията от КОВИД-19 училищата са преминали към онлайн обучение само за ден. „Може да имаме проблеми в системата, но организационно сме силни“, отбеляза той.
На въпрос кога се очаква да влязат новите реформи в действие, министър Вълчев коментира, че се подготвят промени в учебните програми, които няма да влязат в сила преди учебната 2026/2027 година. Предвижда се фокус върху балансирано съдържание на учебното съдържание в 6 и 7 клас.
„Ще се опитаме да увеличим малко от учебното съдържание, което е за 6-7 клас. Там виждаме най-голямо флуктуация на резултати, най-голяма демотивация“, каза министър Вълчев.
Предвижда се въвеждане на нови концепции за по-широка общообразователна подготовка, насочени към по-добра адаптация към бъдещия трудов пазар. Министерството уточни, че ще внесе новите предложения за обществено обсъждане.
„Вероятно следващия месец ще го представим за обществено обсъждане като концепция. Предвидил съм срещи в следващите 4-5 седмици с представители на учителите от различните предмети“, каза Вълчев.