Няма запазен образ на Паисий Хилендарски, всички негови портрети са творчески прочит, каза за БТА художникът проф. Кирил Гогов

Паисий Хилендарски не е оставил документ със своя образ, всички негови портрети са творчески възпроизвеждани, каза за БТА художникът проф. Кирил Гогов по повод изображението на светеца върху банкнотата с номинал от два лева, емисия 1999 г. Същият образ ще бъде пресъздаден върху гърба на двуевровата българска монета, която ще влезе в обращение на 1 януари 2026 г.
Образът на Паисий Хилендарски на гърба на двуевровата българска монета е заимстван от стенопис в храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище. Главният уредник в Регионалния исторически музей (РИМ) – Търговище Светлана Аврамова посочва, че „евровият” образ на Паисий Хилендарски повтаря изображението от монетата с номинална стойност два лева, която ни е добре позната, защото е в парично обращение от 2015 г. Историкът обяснява още, че върху нея е пренесено изображението на св. Паисий от банкнотата с номинална стойност два лева, емисии 1999-а и 2005 г., която излиза от обращение на 1 януари 2021 г. Аврамова проявява интерес към темата, след като авторът на дизайна на банкнотата, проф. Кирил Гогов, споделя в интервю, че е заимствал образа на Паисий от медальон в храм в Търговище, изписан от художника Николай Ростовцев. Той е част от композиция на ъгъла между западната и северната стена, на която над изписаните в цял ръст св. св. Кирил и Методий са позиционирани медальони с образите на св. цар Борис Покръстител (запад) и на Св. Паисий Хилендарски (север).
Потърсен за коментар, проф. Кирил Гогов се върна в спомените си отпреди три десетилетия и повече, когато обикаля десетки градове в страната, запознавайки се с работата на художника Николай Ростовцев и изрисуваните от него стенописи в църкви из цяла България. Гогов е придружаван тогава от Аделина Филева, която пък събира материал в подготовка на книга, посветена на творчеството на Ростовцев – „Николай Ростовцев. Ангелски криле“.
Проф. Кирил Гогов си спомня, че тъкмо „изображението от този медальон в търговищката църква е използвано за първообраз на Паисиевия портрет върху банкнотата“. Коментира, че „Паисий не е оставил документ със своя образ. Има негов герб, писма са запазени, но образ няма. Образът му е творчески възпроизвеждан от художници“, категоричен е Гогов. 
Съвсем наскоро съставителят на книгата „Николай Ростовцев. Ангелски криле“ Аделина Филева дарява екземпляр за черквата в Търговище, каза свещеникът Бисер Христов. Луксозното издание съдържа 279 страници, в които се представят храмовете, изписани от Николай Ростовцев. 
От текста разбираме, че: „Идеята да се издигне храмът „Свето Успение Богородично“ в стария квартал на Ески Джумая (дн. Търговище) възниква още в средата на XIX век. Работата е възложена на Уста Димитър Сергюв, майстор от Трявна. Сградата е изграждана в продължение на три години благодарение на средствата и безвъзмездния труд на местните жители… През 1947 г. избухва пожар, като голяма част от интериора на храма е унищожен. Следват години на упорита работа, докато той бъде възстановен. Поканен е резбарят Петър Кушлев да издяла нов иконостас. По-късно успяват да се наберат още средства и се пристъпва към изписването на храма. За работата през 1968 г. е поканен и Николай Ростовцев, който със своя екип довършва вътрешното художествено оформление на църквата.“
Според уредника в РИМ – Търговище Светлана Аврамова, е важно да се знае, че за основа на портретното изображение на Паисий Хилендарски върху българската монета от 2 евро е ползван тъкмо стенописният образ от храм „Свето Успение Богородично” в Търговище. Така Търговище категорично ще „навлезе” в страните, където еврото е официална парична единица и градът ни ще стане популярен сред интересуващите се, уверена е тя.