Ние всички сме сеячи и от нас зависи какво ще посеем, каза митрополит Григорий в неделната си проповед във Враца


Ние всички сме сеячи и от нас зависи какво ще посеем, каза в неделната си проповед в храма "Св.св. Константин и Елена" във Враца Врачанският митрополит Григорий. По думите му „искаме, не искаме, харесваме, не харесваме, сеячи сме и сеем всеки на своето място. В семейството родителите сеят в сърцата на децата, от тях зависи дали децата ще видят разправии, побоища, дали ще станат свидетели на измами или на любов, разбирателство и добри дела. Всеки един, когато говори, дори когато се облича по един или друг начин – той също сее. И от нас зависи дали ще сеем съблазън, която осъжда Господ Иисус Христос толкова много, или ще сеем семена, които да допринесат за доброто на тези около нас“, каза дядо Григорий.  
Той обясни, че в днешната литургия присъстващите са чули една от първите притчи, които Господ Иисус Христос е произнесъл пред народа, и в която става въпрос за проповедта и за разпространението за словото Божие. Това е притчата за сеяча, която дава отговор на въпроса „Защо тогава толкова малко е вярващият народ? Защо храмовете ни извън Великден и още няколко празника през годината са полупразни? Защо, въпреки разпространението на словото Божие в толкова много книги, чрез толкова много проповедници, хората са извън църквата и далеч от Бога?“.
„Излезе сеячът да сее семе. Едни семена попаднаха на пътя и птиците ги изкълваха. Едни попаднаха в камениста почва, израснаха, но нямаха влага и изсъхнаха. Едни израснаха заедно с тръни, които ги задушиха, а едни попаднаха на добра почва и дадоха плод. Светите апостоли попитаха какво означава това и Господ им разясни на тях, а от там и на всички нас, които четем и слушаме словото Божие, че сеячът е сам Господ Иисус Христос и тези, които след него проповядват. А семето е словото божие, което те сеят в сърцата на човеците, които са видовете почва“, обясни митрополит Григорий.
По думите му частта от притчата, която се отнася за твърдата почва, от която птиците са изкълвали семето, се отнася за Божието слово, което човек чува, но не влага в сърцето си и тогава идва дяволът и го грабва от него. Камениста почва, от която семето израства, но загива поради липса на влага, са хората, които приемат словото Божие, но в дни на изпитание веднага се отричат и забравят за него.
Трънливата почва, която задушава семето, символизира всичките страсти и пороци от времето на Христа до наши дни – „когато човек е ангажирал своето внимание към земните, веществени неща, когато се дави от житейски грижи и оставя на заден план душата и най-вече нейното спасение“, обясни дядо Григорий.
„И накрая добрата почва, в която покълва семето, са тези с чистите сърца, с вяра в Бога, които приемат всичко, влагат го в сърцето си и семето дава плод стократен, защото самите те стават сеячи и сеят, и разпространяват словото Божие“, посочи още дядо Григорий.
По думите на Врачанския митрополит в днешния ден трябва да се замислим къде стоим ние, от кой вид почва са нашите сърца. „Като сме тук в храма Господен, Слава Богу не сме от първия и втория вид! Но на третия вид, там трябва да обърнем внимание, защото мнозина човеци - и кръстени, и некръстени, са ангажирани изцяло със земните житейски грижи. Всеки един от сутрин до вечер живее с мисълта какво да облече, какво да обуе, какви дрехи и обувки да вземе на близките, какъв по-голям дом да построи, какви жилища на децата да подсигури, какви други удобства да направи и във всичко това се забравя за Бога и Царството Божие“, посочи Негово Високопреосвещенство. По думите му дори в храма, за час-два човек е ангажиран с тези мисли, какви задачи му предстоят като излезе, не остава място за Бога, за вечния живот, да търси първо Царството Божие, вярвайки, че всичко останало Господ ще му даде.
„Затова в днешния ден трябва да се замислим за истинското. И ето отговора защо при толкова богослужебна литература, при толкова проповеди, при толкова разпространяване на словото Божие по целия свят - толкова малко вярващи в Бог имаме, не само в днешните дни“, обясни Врачанският митрополит и призова: „Нека да бъдем добри сеячи, нека да подготвим първо нашите сърца да бъдат добра почва, която да дава плод стократен, след което всеки според силите си на своето място да сее словото Божие, да сее добро, да сее с добър пример, който да спомогне и другите да приготвят сърцата си и те да бъдат добра почва, която дава своя плод стократно“.