Нийл Седака, певецът и композиторът, създал десетки хитове през 60-те и 70-те години, почина на 86-годишна възраст

Нийл Седака, хитовият певец и композитор, чийто момчешки сопран и весели мелодии го превърнаха в звезда в ранните години на рокендрола и му донесоха втори успех през 70-те години, почина, съобщава Асошиейтед прес. 
Седака, чиито хитове включват Breaking Up Is Hard to Do и Laughter in the Rain, почина в петък на 86-годишна възраст.
„Нашето семейство е съкрушено от внезапната смърт на нашия любим съпруг, баща и дядо Нийл Седака”, се казва в изявление на семейството му. „Истинска рокендрол легенда, вдъхновение за милиони, но най-важното, поне за онези от нас, които имаха късмета да го познават, невероятен човек, който ще ни липсва дълбоко.”
Седака си сътрудничи с текстописеца и съсед от детството си Хауърд Грийнфилд по песни, които отразяват тийнейджърската невинност от ерата след Елвис и преди „Бийтълс“, в края на 50-те и началото на 60-те години, включително Happy Birthday Sweet Sixteen, Calendar Girl и Oh! Carol, посветена на неговата гимназиална любов, Карол Кинг.
След дълъг период на затишие той се завръща с хитове като Laughter in the Rain и Bad Blood. Кавърът на The Captain & Tennille на неговата Love Will Keep Us Together оглави класациите през 1975 г.
Нисък и тъмнокос, с широка усмивка и висок глас, той е роден в Бруклин, в семейството на таксиметров шофьор евреин. Седака учи в „Джулиард скуул“ и започва да се изявява още като тийнейджър. 
Седака изнася десетки концерти годишно дори и след като навършва 80 години. Той запази ентусиазма и широкия вокален диапазон от младостта си, пише Асошиейтед прес. 
„Павароти веднъж ми каза, че след 70-годишна възраст гласните струни вече не са като преди. Аз съм много щастлив, че гласът ми се е запазил“, каза той пред Асошиейтед прес през 2012 г. „Хубаво е да си легенда, но е по-хубаво да си действаща легенда.“
Песните на Седака се продадоха в милиони копия по целия свят и бяха изпълнявани от редица изпълнители, от Елвис Пресли и Франк Синатра до The 5th Dimension и Nickelback. Седака помогна за кариерата на Кони Франсис със Stupid Cupid и Where the Boys Are, като последната беше включена в саундтрака на едноименния филм. The Captain & Tennille получи награда „Грами“ за най-добър албум, благодарение главно на Love Will Keep Us Together, в края на която Тони Теннил възкликна „Седака се завърна!“.
Седака израства в квартал Брайтън Бийч в Бруклин, отгледан от баба си, лелите си и майка си в апартамент с две спални, който дели с 11 роднини. Там има улица, кръстена в негова чест – Neil Sedaka Way.
Талантът му бил забелязан от учителка от втори клас, която убедила майка му, домакинята Елеонор, да му купи пиано. Тя започнала работа в универсален магазин, за да плати за втора ръка пиано, и управлявала кариерата му в продължение на години.
Седака обичаше да пише песни и никога не се отказа от това, но копнееше да пее.
„Веднъж изпълнител, винаги изпълнител. Това е адреналинът. Когато си пред публика, изпитваш естествено възбуждение, а ако получиш овации, това е заразително“, каза той пред АП.
На 16 години Седака е избран от Артур Рубинщайн в конкурс за най-добър ученик по пиано в града и като награда изнася концерт по класическа радиостанция. 
През 1958 г., на 19-годишна възраст, Седака подписва договор с RCA Victor Records и първият му сингъл The Diary постига скромен успех. Започва да прави турнета и да промотира песните си чрез редовни участия в телевизионните предавания American Bandstand и Shindig! на Дик Кларк.
От 1959 до 1962 г. Седака има 10 албума в Топ 10, включително Calendar Girl, Oh! Carol, Happy Birthday Sweet Sixteen и Next Door to an Angel. След това неговата музика е изместена от класациите от британската инвазия, водена от „Бийтълс“ и от психеделичната и протестна музика, която последва. Седака преживя 13 години „в пустинята“, както сам го описа пред АП.
Седака обаче беше сред щастливците, които се насладиха на ренесанс, започнал в средата на 70-те години благодарение на покровителството на Елтън Джон, когото среща на едно парти, след като се премества с жена си и двете си деца в Англия, за да се възползва от продължаващата си популярност там. Джон му дава шанс за още хитове с албума Sedaka’s Back.
От 1972 до 1976 г. той записа пет албума. Те включват хитовете Standing on the Inside, That’s Where the Music Takes Me и Our Last Song Together, за раздялата му с Грийнфилд, с когото започва да пише песни, когато Седака е само на 13, а Грийнфилд – на 16.
Той е въведен в Залата на славата на композиторите, но въпреки петицията на феновете, не успява да влезе в Залата на славата на рокендрола.
Седака се жени за съпругата си Леба през 1962 г. Имат две деца. Дъщеря им Дара записва дует с баща си през 1980 г., Should’ve Never Let You Go. Песента е хит, но тя никога не се присъединява към него в музикалния бизнес. Синът им Марк е сценарист.