Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) е отворен не само за нашите учени. Той е отворен за всички наши колеги от всички страни и всички програми, които имат интерес към научни изследвания в Антарктика. Това каза адмирал проф. Боян Медникаров при откриването на научен панел на борда на НИК 421, посветен на научните изследвания в района на Антарктика.
Домакини на инициативата днес бяха адм. проф. Боян Медникаров, кап. Николай Данаилов и командирът на НИК 421 кап. Радко Муевски. Софийският университет бе представен от ректора проф. Елиза Стефанова и доц. Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопански факултет на СУ. Българският антарктически институт бе представен от заместник-директора Драгомир Матеев и д-р Росица Янева. В дискусиите участва и Юлиан Попов - енергиен и климатичен експерт, бивш министър на околната среда и водите.
„Искам да спомена много важната роля на кораба, с който разполагаме през последните няколко години. Защото по пътя към Антарктида и по пътя надолу корабът спира в няколко пристанища в Южна Америка, а също и в Европа", подчерта адм. Медникаров в началото на панела, който е част от програмата на Конференцията на ООН за изменението на климата (COP-31).
Той отбеляза, че събирането на данни по време на дългия път от България до остров Ливингстън и обратно е цел на българските антарктически експедиции и към момента се водят преговори за международно сътрудничество с цел поставяне на оборудване, което ще събира данни за качеството на водата.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски" проф. Елиза Стефанова отбеляза, че НИК 421 дава възможност за работа на много изследователи не само от България, но и от света.
„Чрез кораба, чрез всички тези пристанища, на които спира, се създават и нови приятелства, общност", каза проф. Стефанова. „Опитваме се също да разширим някои от връзките с университетите там, с общностите там. Цялата мисия е преди всичко антарктическа мисия, но на второ място, има наистина добавена стойност на тази мисия: научни изследвания, образование, разширяване на общността".
Енергийният и климатичен експерт Юлиан Попов подчерта, че връзката между науката и правителството е изключително важна.
„В днешно време тя е още по-важна, отколкото, да кажем, преди няколко години. И това е голяма битка, защото не финансираме науката достатъчно. Когато казвам „ние“, България не я финансира, но и Европа не я финансира", отбеляза той. „Намираме се в глобална конкуренция, изправени пред множество кризи, войни, разходи за енергия, различни напрежения и геополитически проблеми. И едно нещо, от което наистина се нуждаем в този контекст, е науката. А Европейският съюз отделя малко над 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за наука".
Той допълни, че едно изследователско начинание трябва да е авангардно и смело, защото историята на Българския антарктически институт и на НИК 421 е история за смелост.
„България, която много хора не свързват точно с антарктическите и полярните изследвания, а допреди няколко години никой не я свързваше с каквото и да било присъствие в преговорите за климата, сега за трети път има много успешен павилион на COP-31 и дори два павилиона - един на сушата и един в морето", каза още Попов и допълни, че корабът е мобилното плаващо посолство на България.
Кап. Николай Данаилов, който бе командир на НИК 421 по време на първото му плаване до Антарктида и обратно, отбеляза, че международното сътрудничество на кораба е сътрудничество за бъдещето.
„Всяка година нашият кораб достига все по-високо и по-високо ниво на научноизследователска дейност. И, разбира се, линията на нарастващите възможности на кораба се покачва. И всяка година корабът достига различно място, където никога не е бил преди", обясни той. „И сътрудничеството между страните в това отношение е на много високо ниво. Защото учените, които идват в Антарктида, искат да отидат не само на остров Ливингстън. Те искат да осъществяват научноизследователската си дейност по различни начини".
Заместник-директорът на Българския антарктически институт Драгомир Матеев посочи, че българската антарктическа база и българската антарктическа програма са отворени за сътрудничество в духа на Антарктическия договор.
„Единственият начин да се правят изследвания в Антарктида е да се работи с хората и да има сътрудничество с други програми и други хора. И ние сме много щастливи, че това работи много добре", подчерта Матеев. „През последните няколко години с кораба, разбира се, всичко се прави по съвсем различен начин. Нещата се развиват много бързо, което е добре. Имаме много опит, но се нуждаем и от много допълнителни знания как да управляваме този процес".
Гости на борда бяха и д-р Мария Григорату - изпълнителен секретар на Европейския полярен борд, португалският полярник и морски биолог проф. Жозе Шавиер от Британската антарктическа служба, главният логистик на турската полярна програма Догач Исилер и турският учен Йозгюн Октар.
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава на 4 ноември от Варна на своята пета експедиция към Антарктида като част от 35-ата българска антарктическа експедиция. Тържественият военен ритуал по изпращането му се проведе на Морската гара във Варна.
Корабът пое курс към Антарктида, за да участва в осигуряването на поредната българска полярна експедиция и научноизследователската дейност на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. От Военноморското училище във Варна подчертават, че мисията на НИК 421 е от съществено значение за развитието на българското полярно присъствие, провеждането на научни изследвания и утвърждаването на страната ни като активен участник в международното антарктическо сътрудничество.
На борда на НИК 421 има национален пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) от 2022 г. В петата му експедиция също има представители на медията. Това са репортерът Симона-Алекс Михалева и фоторепортерът Милена Стойкова, които ще бъдат на борда на „Св. св. Кирил и Методий“ до Анталия.