Никога не сме чели нещо подобно, призна председателят на журито, което присъди „Букър“ за 2025 г. на романа „Плът“ от Дейвид Салай

Членовете на журито „никога не са чели подобно нещо“, каза председателят му Роди Дойл, когато обяви, че наградата „Букър“ за 2025 година печели романът „Плът“ на унгарско-британския писател Дейвид Салай, пише британският „Гардиън“.
Шестото произведение на Салай проследява живота на един мъж – Ищван, от младостта до средата на живота му. „В много отношения това е мрачна книга, но е удоволствие да се прочете“, каза Дойл, който сам печели наградата „Букър“ през 1993 г.
„Плът“ започва с шокиращ инцидент, който се случва, когато Ищван е тийнейджър и живее с майка си в жилищен комплекс в Унгария. Салай следва протагониста, който прекарва време в армията, преди да се премести в Лондон, където започва работа за ултрабогати хора.
Салай бе обявен за лауреат на премията от 50 000 британски лири на церемония в центъра за събития „Олд Билингсгейт“ в Лондон. Той вече е бил в краткия списък на кандидатите за наградата през 2016 г. с романа си „Мъжът, какъвто е“.
Решението за връчване на наградата на Салай бе „единодушно“, каза Дойл. През тази година към журито се присъединиха актрисата Сара Джесика Паркър („Сексът и градът“), както и писателите Крис Пауър, Айобами Адебайо и Кили Рийд.
Роден в Монреал от баща унгарец и майка канадка, Салай израства в Лондон. Той е живял в Ливан и Великобритания, а сега пребивава във Виена. След като завършва Оксфордския университет, работи като мениджър по продажбите на финансова реклама, което вдъхновява дебютния му роман „Лондон и Югоизтокът“ (London and the South-East). Автор е още на романите „Пролет“ (Spring), „Невинният“ (The Innocent), както и на сборник от кратки разкази „Турболенция“ (Turbulence).
Пишейки за „Гардиън“ миналия уикенд по повод вдъхновението си за „Плът“, Салай каза, че романът е бил „заченат в сянката на провала“ – през есента на 2020 г. той изоставил творбата, по която работел в продължение на четири години, защото почувствал, че не се получава. Той искал „Плът“ „по някакъв начин да изразява чувството, което имах, че нашето съществуване е физически опит преди всичко друго, че всички други негови аспекти произлизат от тази физическа същност“.