Никола Петров превръща „На острова на блажените“ в синтез на литература и изобразително изкуство, каза Полина Петрова от РИМ - Видин

Художникът Никола Петров има съществен принос за превръщането на антологията „На острова на блажените“ в едно от емблематичните произведения на българския модернизъм. Това каза Полина Петрова от отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин по време на 20-ата среща от инициативата на БТА „Пенчо Славейков и българският модернизъм“, която се състоя в Националния пресклуб на БТА във Видин.
Петрова посочи, че „На острова на блажените“ се приема като върховен израз на българския литературен модернизъм. По думите ѝ Пенчо Славейков създава въображаем остров – символ на духовното пространство, свободно от битовизма и политическите конфликти, а чрез измислените двадесет поети изгражда различни образи на твореца и човешката душа.
Тя припомни, че Славейков е автор на биографиите и стихотворенията в антологията, а видинският художник Никола Петров създава портретите на измислените поети, както и портрета на самия автор. Техният съвместен проект е ключов момент в българския модернизъм, съчетаващ новаторска поезия и визуално изкуство, каза Петрова.
По думите ѝ Никола Петров, роден във Видин през 1881 г., е сред основоположниците на модерния градски пейзаж в българската живопис. Той се утвърждава като един от най-даровитите български пейзажисти и портретисти, като пренася влиянието на френския импресионизъм в българското изкуство.
Петрова отбеляза, че художникът е високо ценен от литературния кръг „Мисъл“. За портретите в „На острова на блажените“ той използва фотографии на Пенчо Славейков от различни периоди от живота му, като чрез промени в прическата, брадата, мустаците и облеклото изгражда образите на различните поети. Единствено образът на Силва Мара е изграден по лика на Мара Белчева.
Според нея илюстрациите засилват внушението, че героите в антологията са реални личности, и допълват художествената концепция на произведението.
В отговор на въпрос на доц. Йордан Ефтимов за връзката между Славейков и Никола Петров, Полина Петрова посочи, че художникът се установява в София, където талантът му привлича вниманието на кръга „Мисъл“. По думите ѝ първоначално Пенчо Славейков възлага работата по антологията на друг художник, но впоследствие избира Никола Петров, вероятно заради качествата му като портретист.
Доц. Йордан Ефтимов отбеляза, че по времето на работата по проекта Никола Петров е млад художник, което още повече подчертава доверието, което Пенчо Славейков му гласува.