Тя е гениална и неподражаема - друга Едит Пиаф никога не е имало и не може да има, казва френският поет, драматург, режисьор Жан Кокто за кралицата на шансона, от чието рождение днес се навършват 110 години.
Едит Пиаф е единствена по рода си певица и никой никога няма да може да я замести - тя е част от френското културно наследство, убедена е и изпълнителката Мирей Матийо, цитирана от АФП.
Легендата на френския музикален небосклон Едит Пиаф е родена на 19 декември 1915 г. в Париж като Едит Джована Гасион. Баща й Луи-Алфонс Гасион е уличен акробат, а майка й Анита Маяр - певица, изявяваща се с псевдонима Лин Марса. Той постъпва в армията по време на Първата световна война, а майка й пее на улицата и не полага грижи за дъщеря си. Едит е изпратена при баба си в Берне, Нормандия, където остава, докато баща й се завръща от фронта.
Двамата обикалят Франция, като Луи-Алфонс Гасион изпълнява акробатични номера, а Едит събира в шапка пари от публиката. Освен това от 10-годишна пее на улицата, за да припечели за храна. Зрителите са впечатлени от гласа й - силен и изразителен, слушателите бързо забравят за всичко и слушат в захлас.
Наричат я Пиаф или врабче - прозвище, подходящо за момичето, високо само 147 сантиметра. Чувайки нейно улично изпълнение, френският актьор и певец Морис Шевалие остава поразен от таланта на Едит: "В това дете има толкова енергия".
Почитателите на таланта на Пиаф се множат, като постепенно около нея се формира кръг от творци, които създават песни и й уреждат участия. Първите си записи тя прави преди началото на Втората световна война, а в първата следвоенна година Едит Пиаф представя на публиката La vie en Rose ( „Животът в розово"). Написва сама текст на хита, който й носи световна слава.
В края на 40-те години на миналия век френският шансон покорява САЩ, като често пее в Ню Йорк.
На сцената тя винаги се появява в семпла черна рокля, без бижута. „Нищо не трябва да отвлича вниманието на публиката", убедена е певицата и следва това през цялата си кариера.
„За всяка песен Пиаф търсеше само един жест, но той винаги беше много точен. А за публиката й - напълно достатъчен”, разказва пред АФП Шарл Азнавур, на когото певицата помага за кариерата. Той е сред многото млади изпълнители, в които Пиаф вижда талант и им помага да влязат в шоубизнеса.
Сред най-популярните песни на Едит Пиаф са L'hymne a l'amour, La vie en Rose, Mon Dieu, Milord, Les amants. Най-големият й хит Je ne regrette rien ( „Не съжалявам за нищо") от 1956 г. е дело на композиторът Шарл Дюмон, а текстът е на поета Мишел Вокер. Пиаф смята, че това е песента, която я описва. Повечето нейни песни отразяват трудностите в живота, белязан от трагични загуби, борба със зависимости.
Единственото дете на певицата - дъщеря, която Едит Пиаф ражда едва на 17 години, умира на двегодишна възраст от менингит. Любовта на живота й – френският боксьор Марсел Сердан, загива в самолетна катастрофа през октомври 1949 г., като са били заедно само две години. Запознават се в Ню Йорк, като той е женен и има три деца. Това обаче не пречи на любовта им. За него Пиаф пише песента Hymne à l'amour. Твърди се, че тя не е успяла да забрави Сердан до края на дните си, въпреки че е имала и други връзки, сред които с Ив Монтан, Жорж Мустаки, Еди Константин…
Певицата се бори през по-голямата част от живота си с алкохолизъм и наркомания, оцелява след три почти фатални автомобилни катастрофи.
Едит Пиаф умира на 10 октомври 1963 г., когато е само на 47 години. След смъртта й архиепископът на Париж отхвърля призивите за траурна служба, позовавайки се на нерелигиозния начин на живот на певица, разказва Франс 24. Въпреки това хиляди фенове следват погребалната процесия по улиците на Париж, преди тя да бъде погребана в гробището „Пер Лашез" - последен дом на много от най-известните френски творци.
Филмът от 2007 г. за живота на Едит Пиаф, озаглавен La Vie en Rose, спечели награда „Оскар“ за френската актриса Марион Котияр в ролята на певицата, оставила трайна следа във френския музикален свят.