С тази постановка Софийската опера ще завърши представянето на десетте заглавия от Байройтския канон. Карталов разказа, че през 1889 г. издателят Джулио Рикорди изпраща младия Пучини в Байройт, за да се запознае с операта и да подготви нейна редакция за италианската публика. Тя е представена за първи път в Миланската скала на 26 декември същата година. „И така свързваме Байройт, Милано, София“, каза Карталов.
Редакцията съкращава приблизително час и половина от произведението, което в пълния си вид продължава около четири часа и половина. Според Карталов става дума не просто за съкращаване, а за различна театрална драматургия. В подготовката на спектакъла ще участват маестро Велизар Генчев и Курт Ридъл, който ще работи с певците върху езика и текста. По думите на Ридъл тази версия не е изпълнявана в Европа от десетилетия.
Според Ридъл „Нюрнбергските майстори певци“ се различава съществено от останалите опери на Вагнер, поставяни досега от Софийската опера. „Това е голямо предизвикателство за певците и специално за певеца, който ще изпълнява ролята на Ханс Закс“, каза той.
„България беше винаги за мен страна с великолепни, големи, красиви гласове“, каза Ридъл, който през годините е работил с редица български оперни изпълнители. При тази опера обаче задачата излиза отвъд красивото пеене – важно е чрез текста да бъдат изградени отделните персонажи, допълни той. Именно върху това ще бъде насочена и работата му с певците.
Вагнер е виждал себе си в Ханс Закс, разказа Ридъл. Той описа героя като благороден, земен, естествен и мъдър човек. Неговият антипод е Бекмесер – гротескна фигура, в която, по думите на Ридъл, Вагнер пресъздава влиятелния по негово време критик Едуард Ханслик.
Работата започва месеци преди премиерата, а според Карталов това е най-трудната опера на Вагнер заради многобройните солисти, големия ансамбъл и обема на музикалния и текстовия материал.
След премиерата на 28 май „Нюрнбергските майстори певци“ ще бъде представена и на 30 май и трети юли, според програмата на Софийската опера и балет.