Ференц Краус, който си поделя тазгодишната Нобелова награда за физика с други двама специалисти по свръхбързото движение на електроните в атомите и молекулите - Пиер Агостини и Ан Л'Юийе, е получил обаждането с новината за награждаването си по време на почивка, предаде Асошиейтед прес.
Шведската информационна агенция TT се е свързала по телефона с 61-годишния Краус, който е на почивка в Германия.
"Моите колеги се наслаждават на почивния си ден, но се надявам, че утре ще се срещнем и тогава вероятно ще отворим бутилка шампанско", каза Нобеловият лауреат, който е директор на Института "Макс Планк" по квантова оптика и професор в Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан" в Германия.
Наградата беше присъдена на тримата учени за работата им с миниатюрната част от всеки атом, която препуска около центъра и която е от основно значение за почти всичко: химията, физиката, човешкото тяло, използваните от човека джаджи.
Електроните се движат толкова бързо, че допреди постиженията на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л'Юийе е било невъзможно да бъдат проследени.
Разглеждайки обаче най-малката възможна част от секундата, учените вече имат "размазан" поглед върху тях, проправяйки пътя към нови науки.
"Електроните са много бързи, а те наистина са работната сила навсякъде", каза членът на Нобеловия комитет по физика Матс Ларсон. "Щом можете да контролирате и разбирате електроните, значи сте направили много голяма крачка напред".
За да разберат как се движи електронът, учените е трябвало да разгледат изключително кратък период от време - една квинтилионна част от секундата, известна като атосекунда - точно както фотографът използва бърза скорост на затвора, когато снима колибри.
Колко малка е тя?
"Нека вземем една секунда, която е времето на един сърдечен удар", каза председателят на Нобеловия комитет по физика Ева Олсон. За да навлезем в царството на атосекундата, тя трябва да се раздели на 1000 шест пъти.
Физикът и член на Нобеловия комитет Марк Пиърс отбеляза, че "в една секунда има толкова атосекунди, колкото са секундите, изминали от Големия взрив преди 13,8 милиарда години, т.е. от раждането на Вселената. Така че, по думите му, това е "изключително кратък период от време".
Въпреки това учените все още "виждат" електрона "твърде размазано".
Според Кралската шведска академия на науките, която обяви наградата в Стокхолм, експериментите на тримата Нобелови лауреати за физика са дали на човечеството нови инструменти за изследване на света на електроните в атомите и молекулите.
22.11.2024,
15:50
Швеция няма да се остави да бъде сплашвана „от провокациите“ на Русия
19.11.2024,
00:20