Юн Фосе твори в множество жанрове - пиеси, романи, поезия, есета, детска литература. Той е и преводач на художествена литература.
Макар да е сред най-популярните автори на пиеси в света, той става разпознаваем най-вече заради прозата си, каза в речта си по повод обявяването на наградата председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон.
Дебютният роман на Фосе "Червено, черно" ("Raudt, svart") излиза през 1983 г. и представлява гневен изблик, засягащ темата за самоубийството. Романът дава тон на по-късните му творби.
Юн Фосе е роден през 1959 г. в Хаугезунд, Западна Норвегия. Европейският му пробив идва с поставената в Париж пиеса "Някой ще дойде" през 1996 г., засягаща темите за изпълненото със страх очакване и oсакатяващата ревност. Фосе редуцира и езиковия израз, и драматичното действие, за да изрази най-силните човешки емоции - тревогата и безсилието в човешкото ежедневие. Способността му да предизвика загуба на ориентация води по един парадоксален начин към по-дълбоко преживяване и в крайна сметка го превръща в голям новатор в съвременния театър.
Подобно на своя велик предшественик в литературата, написана на нинорск - Таряй Весос, Фосе съчетава в едно локалното - едновременно географски и лингвистично, и модерните художествени похвати. Фосе е последовател на Самюъл Бекет, Томас Бернхард и Георг Тракл, чиято песимистична гледна точка споделя. Визията му за света обаче не би могла да бъде определена като резултат от нихилистична концепция за света. В творчеството на Фосе има много топлота и хумор, наивност и уязвимост.
Вторият роман на Фосе "Затворена китара" ("Stengd gitar") представлява вариация по една от главните за автора теми - нерешителност в критични моменти. Млада майка се оказва заключена от едната страна на апартамента си, докато бебето й е от другата. Трябва да отиде някъде, за да потърси помощ, но за нея е невъзможно да остави детето си. По един кафкиански начин Фосе ни показва ежедневни ситуации. И този роман е под знака на неговия стилистичен минимализъм, който носи усещане за безпокойство и многозначителност. Тези качества ще се развият в пиесите му, в които той използва силата на паузите и прекъсванията, за да изрази несигурността и да насити съдържанието с повече емоции. Пиесата му "Името" ("Namnet") от 1995 г. също представя емоционално натоварена ежедневна ситуация - младо бременно момиче чака бащата на детето си, който закъснява. Напрежението се покачва заради усещането за несигурност и откъслечните реплики. Пиесата "Смъртоносни вариации" ("Dodsvariasjonar") от 2002 г. пък включва само едно действие, а сюжетът е посветен на момиче, което се самоубива.
Т.нар. магнум опус в прозата на Фосе е неговата "Септология" завършена през 2021 г. На 1250 страници романът се разгръща под формата на монолог в рамките на седем дни. Всяка част започва с едно и също изречение и завършва с една и съща молитва към Бог. Септологията е не само помирение със собствената съдба, но и елегия за починалата съпруга и размисли за успеха на художника.
Първата поетична книга на Юн Фосе е публикувана през 1986 г. Последната му стихосбирка е от 2021 г. и отново свидетелства за това колко е важна за него поезията - тя задава границите на неговия език.
През последните години Юн Фосе добави в дългия си списък от преводи и двама класически автори на поезия - Георг Тракл през 2019 г. и Райнер Мария Рилке през 2022 г.