Носителят на „Оскар“ Данис Танович: София е един изключително разбит град и това е много кинематографично

За да направиш филм в една страна, трябва да прекараш там известно време, да опознаеш хората и културата. В България съм бил три-четири пъти, снимал съм къде ли не – в Индия, Италия, Норвегия, така че бих снимал навсякъде. Много ми допада в София това, че градът е изключително разбит, и това е много кинематографично. Думите са на босненския режисьор и носител на „Оскар“ – Данис Танович, след премиерата на новия му филм „След края на лятото“, представен на 29-ия „София филм фест“.
Историята е за Мая (Ана Маткович), която пристига на отдалечен остров, за да уреди семеен въпрос за наследство. След събуждането на забравени емоции и поредица от събития, тя трябва да се изправи срещу неразрешени въпроси от миналото си. Жителите на острова водят ексцентричен живот под влиянието на Ичо (Горан Навойец), кмет на градчето, и неговия бизнес партньор Недилко (Марио Кнежович), който върти бизнес с екомарихуана. Когато се сближава с писателя Саша (Уликс Фехмиу), Мая започва да разкрива сложността на семейните си връзки. Първоначалното ѝ търсене на наследство се превръща в по-дълбоко изследване на идентичността, помирението и прошката. 
„Трудното на този филм бе, че съчетава два жанра – от една страна е мелодрама, а от друга страна е комедия, но в един филм най-важна е историята“, казва режисьорът. Допълва, че Ана Маткович е един от авторите на сценария, така че за нея не е имало кастинг, а Уликс Фехмиу има интелектуално излъчване, което липсва при много от мъжете актьори.
„Хуморът е универсален език. Японците, които са много сериозни хора, се смеят на същите места, на които се смеят в Босна и Бразилия“, казва още Данис Танович. 
„Значението на фестивалите днес е по-голямо отвсякога, защото европейските филми вече не пътуват. Преди ходехме на кино и гледахме истории от цяла Европа. Но през последните 10-15 години този вид прожекции почти изчезнаха, така че сега почти единственият начин хората да видят филмите останаха фестивалите. Когато започнеш да пътуваш с един филм, това може да отнеме месеци и месеци. Спомням си, че с „Ничия земя“' тръгнах през май от Кан. Мисля, че през онази година бях вкъщи общо 20 дни, защото наистина пътувах по целия свят. Пътуването отнема твърде много време. Затова в наши дни наистина подбирам участията си на фестивали“, коментира режисьорът.
/ДД