Екип на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ с членове от Нов български университет (НБУ) и с Университета на Гент, Белгия, спечели проект за фундаментални изследвания на тема „Образование и литературна история. Литературната история през ХХI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите училища“ към Фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката, съобщи пресцентърът на СУ.
Ръководител на екипа е доц. д-р Ноеми Стоичкова от Факултета по славянски филологии (ФСлФ) на Софийския университет. Членове са: проф. дфн Милена Кирова (СУ, ФСлФ), доц. дфн Огняна Георгиева (НБУ), доц. д-р Миглена Дикова - Миланова (Университет на Гент, Белгия), главен асистент д-р Кристина Йорданова (СУ, ФСлФ) и докторантите - Екатерина Калева, Преслава Пенева и Весела Бозова, също от Факултета по славянски филологии.
Проектът е насочен към едно от най-съществените предизвикателства пред хуманитарните науки днес - към въпроса как литературната история да бъде едновременно научно задълбочена, актуална и разбираема за съвременните млади хора.
В основата на проекта стои мащабно изследване на развитието на литературната история като научна дисциплина в България от Освобождението до наши дни в съпоставка с водещите международни тенденции през последните 25 години. Чрез систематично проучване и тематично подреждане на всички значими литературни истории, създадени у нас, екипът предстои да открои новите подходи, възникнали от 90-те години на 20-и век насам, и да ги разгледа в контекста на съвременните глобални практики, с особен акцент върху ролята на литературната историография за съхраняването и осмислянето на националната идентичност.
Това научно осмисляне естествено се свързва с втората ключова посока на проекта - опити за обновяване на преподаването на литературна история в рамките на гимназиалното и висшето образование. На основата на социокултурен анализ и анкети с учители по български език и литература ще бъде разработен модел хипотеза за съвременно обучение, съобразено с мисловните нагласи и образователните потребности на младото поколение от 21-ви век. Моделът ще бъде апробиран в реална училищна среда, обсъден със студенти по българска филология с педагогически профил и представен в рамките на специализирани семинари с учители от различни региони на страната.
Проектът разширява своя обхват и отвъд националния контекст, като поставя специален фокус върху преподаването на българска литературна история в чужбина - както в университетските центрове по българистика, така и в българските училища зад граница. След преки наблюдения и анализ на условията за обучение в Украйна, Молдова, Италия и Белгия, и други страни, екипът ще предложи осъвременен подход, съобразен с културната среда и профила на чуждестранните студенти. В тази рамка ще бъде създадено и методическо помагало „Българска литература за чужденци“ (нива В1-С2), разработено по програмата на МОН и предназначено за българските училища в чужбина. То ще бъде публикувано както в печатен вид, така и като електронно издание със свободен достъп.
Всички дейности и резултати по проекта ще бъдат достъпни в реално време чрез специално изграден уебсайт с дигитално хранилище и база данни с отворен достъп. Научният принос на екипа ще намери израз в редица студии и статии, публикувани в авторитетни научни издания (включително в такива, индексирани в Scopus и Web of Science), както и в колективна монография „Българската литературна история: традиции, настояще, перспективи“; в електронен сборник с материали от предвидената национална кръгла маса, посветена на съвременното състояние на литературната историография в България, отбелязват от Софийския университет.