Нов симфоничен оркестър представя днес Трета симфония от Шуберт и Четвърта симфония от Шуман

Нов симфоничен оркестър представя Трета симфония от Франц Шуберт и Четвърта симфония от Роберт Шуман. Събитието е тази вечер, 25 февруари, в зала „България“, съобщават от оркестъра.
Ще дирижира Росен Миланов. От 1997 до 2013 година той е музикален директор на Нов симфоничен оркестър, с който е реализирал десетки концерти в София. Сега, 12 години по-късно, младите музиканти от формацията ще имат възможността да работят с него.
Десет години след смъртта на Шуберт, Роберт Шуман пише: „Ако плодовитостта е главен признак на гения, то Франц Шуберт (1797-1828) е един от най-великите. За малко повече от трийсетте си години живот, той създава изключително много. От всичко това обаче е отпечатано едва половината…“. Творческата самота и бедността на Шуберт са били очевидни за неговото обкръжение. Музиката му е останала непозната, интересът на издателите към нея слаб, защото е „недостъпна за широката публика“. Бедността на Шуберт е била пословична. По време на една от премиерите на негово произведение, след бурни аплодисменти, композиторът е бил приканван многократно на сцената, но той не искал да излезе заради износените си дрехи. Парадоксалното е, че това е съдбата на автора на такива шедьоври като „Аве Мария“, „Горски цар“, Серенада, „Смъртта и момичето“, на девет симфонии, първата от които написана на деветгодишна възраст и наречена по-късно „звезда от първа величина на небосклона на световния симфонизъм“.  
Син на търговец на книги, Роберт Шуман (1810-1856) много рано показва способностите си на пианист, интерес към композирането, както и литературните си наклонности. През 1821 г. заминава за Лайпциг, за да учи право. От огромно значение в този период е срещата му с Фредерик Вик, при когото взема уроци по пиано и учи композиция. През 1834 г. Шуман започва да издава музикален журнал „Ново списание за музика“. Той е негов главен редактор и основен автор в продължение на 10 години.
Сърдечните връзки играят важна роля в живота на Шуман. През 1835 г. се влюбва в дъщерята на своя учител Вик – Клара, но баща й прави всичко възможно, за да ги раздели. Те прекарват твърде много време разделени, поради което Шуман изпада в тежки депресии. Едва в 1839 г. те предприемат законна стъпка да прескочат съгласието на Вик и след редица съдебни дела получават правото да се оженят.
Шуман и неговото творчество – около 150 песни, включително знаменитите цикли „Любовта и животът на жената“ и „Животът на поета“; симфониите, поетичните творби за пиано и камерната музика, му отрежда място на композитор от световна величина.
През 1850 г. Шуман заема поста музикален директор на оркестъра на град Дюселдорф. Това е първият и единствен щастлив период в неговия живот – пише изразителният Концерт за виолончело, Симфония №3 (Рейнска) и Четвърта симфония. През 1852-1853 г. здравето на Шуман се влошава. През 1854 г. започва да страда от халюцинации, прави опит за самоубийство и постъпва в приют, където умира през 1856 г.
/ДД