Нова Загора ще бъде домакин на седмото издание на Фестивала на шевицата

Седмото издание на Фестивала на шевицата ще се състои тази година в Нова Загора. Това съобщи в интервю за БТА един от основните организатори и учредители на фестивала - Славян Стоянов, художник и реконструктор. Той участва в археологически разкопки, любителски се занимава с етнография, изследовател е на българската везбена традиция и организира изложби на носии. 
Стоянов живее във Варна, като в близкия град Белослав през 2017 година е началото на Фестивала на шевицата. В първите три години се провежда именно там, но пандемията от КОВИД-19 отлага събитията за две години. След паузата организаторите решават да го направят мобилен, с цел да достигне до повече публика в различни краища на страната.
„Идеята да го преместим в Централна България беше свързана с желанието да сме по-достъпни за хората от цялата страна. Всяка година фестивалът се провежда на различна локация,“ разказа Стоянов.
След Белослав фестивалът гостува в различни населени места във Великотърновска област – в село Войнежа, Самоводене, както и в село Вардим, близо до Свищов.
„Когато създадохме фестивала, постепенно започнахме да развиваме контакти, като се оформи една постоянна група от участници, които са с нас навсякъде", каза още Славян Стоянов. 
„На 6 и 7 септември тази година за първи път Нова Загора ще бъде домакин на фестивала. Получихме покана от местната общност след участието ни в техния Празник на самардалата, където представихме изложба на автентични носии. Така възникна идеята“, сподели Стоянов.
Изборът на Нова Загора не е случаен. Освен гостоприемството на местната общност, градът има и силно историческо значение. „Нова Загора е място с особена съдба – град, който е бил опожарен и изграден почти от нулата. Това се отразява дори в инфраструктурата му – улиците са подредени геометрично, ясно, трудно можеш да се изгубиш там,“ каза Стоянов. Той добави, че в етнографско отношение регионът все още е недостатъчно изследван, но със силен потенциал: „Има какво да се покаже, има какво още да се открива,“, смята той.
В рамките на два дни, посетителите могат да видят автентични и съвременни носии, да се включат в лекции, демонстрации, концерти, работилници и представяния на занаяти.
„Фестивалът е разделен на няколко модула – един от тях представя автентичната везбена култура чрез колекционери и възстановчици, друг акцентира върху съвременното приложение на шевиците – върху дрехи, аксесоари, предмети от бита. Има и трети модул, свързан с билките и природната медицина,“ обясни организаторът.
В последните издания се оформя „алея на билките“, която привлича почитателите на здравословния начин на живот. „Решихме да включим и тази нишка, защото интересът към природата, към билколечението и старите познания расте.“
Славян Стоянов подчерта, че фестивалът изпълнява и важна образователна функция. „Много хора днес усещат, че в шевиците има нещо повече от украса, посочи той. Те носят знание, символика, дори код. Нашата задача е да помогнем това знание да бъде разбрано и предадено правилно.“
Самият Стоянов има опит като реконструктор в археологически екипи, който го насочва към шевицата. „Археологията ме запали по шевиците, разказа той. Още като дете съм виждал носии и ритуали в добруджанското село Челопечене, където съм израснал. Но, когато на разкопки започнах да виждам символи върху керамика и фигурки, идентични с тези във везбата, се запитах как са оцелели тези мотиви хиляди години.“
Оттам започва дългогодишното му изследване на шевиците и връзката им с праисторически мотиви. Стоянов е и автор на книги, посветени на тази тема.
На въпрос коя е най-популярната шевица, той бе категоричен, че това е елбетицата. „Това е мотив, който следва структурата на равнораменен изправен кръст и един завъртян хиксообразен наклонен кръст – свързан с четирите посоки на света, обясни Стоянов. В него се вграждат различни елементи с определени функции – защита, плодовитост, сила. Елбетицата е най-популярният апотропеен мотив, изграден от други, по-прости мотиви. Това я прави мощна – като билкова смес от различни лечебни билки.
Името ѝ е уникално за българското културно пространство. „Етимологията е интересна – 'ел' означава Бог, 'бет' – дом. Елбетица е умален модел на Божия дом. А ние, хората, сме негово отражение.“
Логото на фестивала пък е шевица, символизираща богинята Майка – женска фигура в родилна поза. 
В днешно време шевицата се възприема от мнозина като символ на национална принадлежност, но малцина осъзнават дълбокото ѝ значение. „Хората подозират, че в шевицата има код, нещо тайнствено, коментира Славян Стоянов. Дори тези, които не са задълбавали, усещат, че не е просто украса. С нашия фестивал искаме да обясним как да се подхожда към шевицата с уважение и разбиране – как да я прилагаме днес, без да нарушим смисъла, който предците ни са влагали.“
Стоянов разказа, че всяка етнографска група в България има свой стил. Цветовете също са различни – от червено в Самоковско, през бордо в Плевенско, до черно във Варненско. „Това е като език, който само посветените могат да четат. Но всеки може да се научи.“
Очаква се фестивалът в Нова Загора да предложи непрекъсната двудневна програма. „На сцената ще има изяви през цялото време – с кратки паузи за обяд или лекции. В изложбените зони ще има възможност за запознаване с авторски произведения, занаяти, билкови продукти, носии и литература,“ каза Славян Стоянов.